8 март 2012 г. 22:37 ч.
Светослав Александров. Най-накрая... след няколко неуспешни опита и години бездействие, един ентусиаст в България постигна невъзможното и доказа, че бъдещето на космическото дело у нас е в ръцете на мечтателите. Смелият мечтател, положил началото на българския клон на „Марсианско общество”, се казва Михаил Матеев и успя да преодолее негативизма, скептицизма и техническите пречки пред това начинание. Ако трябва да сме честни, създаването на тази организация в България може би е едно от най-хубавите неща за космонавтика, които се случват у нас... и може би най-хубавото, което се е случвало от дълго време насам.
„Марсианско общество” е организация, която обединява хора, които са убедени, че Марс е не просто един копнеж, а наистина постижима реалност. Макар че началото е положено през 1998 година в Щатите, историята на Обществото датира още от 1989 година.
Българското "Марсианско Общество". Photo credit : Dmitriy Ivashchenko
Тогава, на двадесетгодишнината от първото стъпване на човек на Луната, първият президент с име Буш призовава Америка да обнови пилотираната космонавтика чрез основаване на постоянна лунна станция и провеждане на серия от пилотирани полети до Марс. Независимо че много хора критикуват Буш за това, че подобно начинание би струвало много пари, един човек се появява и смело оборва критиците. Неговото име е д-р Робърт Зубрин, бакалавър по Математика, магистър по Аеронавтика и космонавтика и доктор по Ядрено инженерство. Планът на Зубрин с име „Марс Директ” е един реалистичен план как човек може да достигне Червената планета само за няколко години.
Но с пристигането на Бил Клинтън на власт през 1993 година всякакви планове за пилотирани мисии до Марс потъват в забвение. Много хора си спомнят с отвращение за този период. Парадоксално е да се каже, но в демократичен САЩ е имало период, в който самата дума „Марс” е била почти забранена – нейното споменаване е било достатъчно да не получиш одобрение за космическия си проект. Хора от космическия отрасъл са ми разказвали, че космическите специалисти са измислили термина „тела с твърда повърхност”, само и само да се чувстват комфортно, когато планират нещо във връзка с Венера или Марс. Разбира се, Клинтъновата ера не е унищожила напълно марсианската програма на НАСА – през нейно време бяха предприети евтини проекти като „Марс Патфайндър”. Но пилотирана мисия до Марс? Абсурд.
Разочарован от това, че правителството на САЩ се отказва от Марс, д-р Зубрин поема нещата в свои ръце. През 1996 година той публикува книгата „Случаят Марс: План да се установим на Червената планета – и защо трябва”. Книгата е с научна насоченост и обхваща концепцията „Марс Директ”, но най-важните моменти от нея са следните: изпращането на човек на Марс е напълно в технологичните възможности на човешката цивилизация. Практически днес сме много по-добре подготвени за това да изпратим човек на Марс, отколкото човечеството е било подготвено да изпрати човек на Луната в началото на 60-те години на миналия век. Марс е голяма планета с повърхност, еквивалентна на повърхността на земните континенти, притежава местни ресурси, които биха могли да се използват от хората. Но най-важният извод на книгата е, че покоряването на Марс не е за някакво далечно бъдеще или за нашите правнуци – то е за нас, за нашето поколение. Всички тези акценти превръщат книгата „Случаят Марс” в абсолютен бестселър.
Точно този успех на Зубрин му осигурява достатъчно привърженици и през 1998 година той основава организацията, която ние днес наричаме „Марсианско общество”. Накратко – това не е организация от отчаяни хора, които се примиряват с твърденията на политиците, че изследването на Марс може и да почака. Това е организация, която е обединена от целта да върши работа и да започне подготовката за усвояването на Червената планета. Днес в управленския комитет на Обществото участват втория човек, стъпил на Луната – Бъз Олдрин, и Питър Смит, човекът зад успешната роботизирана мисия „Феникс”, която кацна на Северния полюс на Марс през 2008 година.
Днес „Марсианско общество” в участва в редица проекти, най-забележителните от които са двете станции „Арктическа Марсианска Изследователска Станция” и „Марсианска Пустинна Изследователска Станция”. Тези станции се намират на Земята, но в региони, които силно напомнят пустинната повърхност на Марс. Именно там се извършат симулации, научните резултати от които биха били безценни при първите полети към Червената планета. Но освен търсенето на частни възможности за изследването на Марс, обществото осигурява публичност и популяризация на марсианските изследвания.
В Европа „Марсианско общество” има в Швейцария, Испания, Полша, Нидерландия, Италия, Германия, Франция, Белгия... С основаването на общество и в България ние се присъединяваме към един елитен клуб страни, които ще работят по проблемите около изследването на Марс и няма да останем по-назад.
Един добър пример в Европа дават поляците, които са успели да построят свой собствен марсоход с име "Магма 2"! Създаден в техническия университет в Бялисток, марсоходът е успял да излезе победител в състезание от 2011 година, надминавайки конкуренти от САЩ!
Дали България ще разработи скоро своя собствена апаратура за Марс, включително и марсоходи? Според Михаил Матеев „за начало не е нужно да имаме роувър”, но насоките за развитието са неограничени. Възможностите са много – и с формирането на тази организация в България ние ще се възползваме от тях!
Засега можете да бъдете съпричастни към каузите на Обществото, като се присъедините към уебсайта http://www.marssociety.bg/ или влезете във Фейсбук групата!