Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

24 април 2014 г. 11:15 ч.

Светослав Александров. Днес се навършват 47 години от една от най-големите трагедии в космонавтиката - катастрофата на "Союз 1" и смъртта на Владимир Комаров.

"Союз 1" излита на 23 април 1967 година на амбициозна по тогавашните стандарти експедиция. Планът е бил да се срещнат два космически кораба - "Союз 1" и "Союз 2" и да има обмен на космонавти между тях. Поради многото технически и метеорологични проблеми, "Союз 2" не излита, а мисията на "Союз 1" е прекратена. На 24-ти април спускаемата капсула на "Союз 1" с космонавт Владимир Комаров навлиза в атмосферата, но основният парашут не се отваря. Комаров задейства резервния, но той се оплита в неосвободения спирачен парашут, който се е разгърнал по-рано при навлизането в атмосферата. Капсулата се разбива в Земята със 140 километра в час и е обгърната в пламъци. Комаров загива трагично.

Soyuz 1 Crash

Катастрофата на "Союз 1". Credit : RKK Energia

Днес, години по-късно, космическите кораби "Союз" са най-надеждните кораби и са изпълнили редица мисии - до Луната (макар и само в безпилотен вариант, към програмата "Зонд"), до космическите станции "Салют", "Мир" и днешната "Международната космическа станция". Но преди корабът да стане надежден, е имало проблеми и две трагедии, от които тази на "Союз 1" е първата.

Говори се, че преди изстрелването на "Союз 1" инженерите са знаели, че корабът е имал над 203 технически дефекта, но въпреки това са допуснали полета. А в СССР на 22 април се е чествала годишнина от рождението на Ленин. На всичкото отгоре 1947 година е била знакова - 50-годишнина от комунистическата революция в страната. Комунистическата власт в СССР е настоявала полетът на "Союз 1" да се проведе. За отлагане и дума не е могло да става.

Една от последните книги, публикувани относно полета на Комаров, се казва "Звезден мъж". В нея Джейми Доран и Пиерс Бизони разказват удивителна история.

Известно е, че при "Союз 1" основен космонавт е бил Владимир Комаров, а негов дубльор е бил Гагарин. Комаров и Гагарин са били много близки приятели. Комаров е бил наясно, че космическият кораб "Союз 1" е съпътстван от проблеми. Предчувствал е смъртта си. Но не е желаел да се откаже, защото не е искал да умре Гагарин.

По-малко от месец преди старта Комаров се е срещнал с агент на КГБ Вениамин Русаев и му е казал: "Аз няма да се завърна от този полет". Но когато Русаев го е подпитал защо не се откаже, той отговорил: "Ако не се откажа, те ще изпратят дубльора ми. А това е Юра".

Проблемите започват съвсем скоро след изстрелването на "Союз 1". Антените не се разгръщат правилно, слънчевият панел не се разгръща правилно. На следващия ден най-накрая е взето решение Комаров да се прибере, но проблемът с парашутите го убива. Оказва се, че едно от късните решения при конструкцията на кораба "Союз" е било удебеляването на топлинния щит, но това изисквало по-голям парашут. За съжаление контейнерът, в който се е държал, не е бил преоразмерен, и поради тази причина парашутът бил натъпкан с дървени чукове.

Една от големите загадки на полета на "Союз 1" са били последните думи на Владимир Комаров. Горепосочената книга разказва интересна история. Слухове се носят и сред хора от САЩ, които са били по това време във военна база в Турция и са прослушвали радиосигнали. Те разказват, че в края на полета си Комаров е бил разгневен и е проклел (или напсувал) висшестоящите, които са позволили да лети на самоубийствен полет.

Много от съвременните руски историци отричат тази версия. Те казват, че Комаров е бил уравновесен и никога не би допуснал такова нещо. И въпреки това слуховете са упорити и не престават. Загадката е явна, но и още нещо е ясно - Комаров се е жертвал, за да спаси Гагарин. А Гагарин също умира по-късно, макар и в самолетна катастрофа..

Комаров е бил жертва на една човеконенавистна управленска система, която за щастие рухва в края на 80-те и началото на 90-те години. Днес такова нещо трудно би било допуснато в съвременния свят. Но от своя страна бихме могли да кажем, че Западния свят изпада в друга крайност - фокусът върху сигурността е толкова голям, че често пъти изглежда като да няма никакъв прогрес. Например - корабът "Драгън" лети от години и се скачва с "Международната космическа станция", но макар и от безспорните му успехи и достойнства още никой не се осмелява да го пусне в пилотиран режим.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/