7 април 2012 г. 12:20 ч.
Светослав Александров. Вчера, на 6-ти април 2012 г. в Москва се проведе среща между ръководителя на руската космическа агенция (Роскосмос) Владимир Поповкин и ръководителя на Европейската космическа агенция Жан-Жак Дорден, съобщава Роскосмос. По време на срещата беше обсъдено текущото състояние и възможни перспективи за сътрудничество в областта на космоса.
Един от въпросите на срещата, който бе разгледан, беше възможността на Русия да участва в проекта по изследване на Марс "ЕкзоМарс". Беше взето решение да се започне процедура по съгласуване на вътрешния ред на всяка от двете страни, за да се пристъпи към официалния договор, който ще бъде подписан до края на 2012 г.
Като част от началното споразумение вече беше подписано заявление, с което Русия и Европейската космическа агенция заявяват намерението си да изследват Марс съвместно с помощта на роботизирани мисии!
Това е илюстрация на орбиталния апарат към програмата "ЕкзоМарс", който трябва да бъде изстрелян през 2016 година. Към него може да бъде прикачен демонстрационен спускаем апарат на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA
Напомням на читателите, че първоначално намерението беше САЩ и Европейската космическа агенция да изследват Марс заедно. Съгласно формулираните планове между НАСА и ЕКА през 2009 година от американска страна трябваше да бъдат осигурени две ракети "Атлас 5", които да изстрелят две космически мисии - една орбитална през 2016 година с възможност за демонстрационен спускаем апарат, и един марсоход през 2018 година.
Но през последната година и половина се случиха две критични събития, които очертаха настоящото споразумение между Русия и Европа. Първото е, че поради проекта "Джеймс Уеб" за космически телескоп, който се оказа изключително скъп и започна да изяжда от средствата на други космически мисии, както и поради нежелането на американския Конгрес да задели повече средства за НАСА, американската космическа агенция няма да е в състояние да изпълни ангажиментите си по проекта "ЕкзоМарс" и да осигури ракети за изстрелването.
Второто критично събитие беше провалът на руската мисия "Фобос-Грунт" до спътник на Марс, която след изстрелването си през 2011 година остана в околоземна орбита без да е в състояние да се отправи на път към Червената планета. Този провал остави Русия пред една голяма въпросителна относно това какво ще прави оттук насетне с безпилотната си космическа програма. Днес вече е почти извън всякакво съмнение, че Русия, която до този момент няма нито една напълно успешна мисия до Марс, ще има отново шанс да се реабилитира и да се върне в междупланетните изследвания, като бъде привлечена като пълноправен член на проекта "ЕкзоМарс".
Ако всичко мине по план, през 2016 година руска ракета "Протон" (а не американска "Атлас") ще изстреля орбитален апарат от програмата "ЕкзоМарс". Възможно е обаче и нещо друго - Русия да обедини проекта "ЕкзоМарс" с руския проект "Марс-Нет", за който първоначално през 2016 година се считаше да има изстрелване на ракета "Союз 2-1б" от Байконур с множество спускаеми апарати към повърхността на Марс. Ако Русия и ЕКА допълнително се споразумеят, може да се стигне през 2016 година "Протон" да изстреля едновременно "ЕкзоМарс" заедно с руските спускаеми апарати от "Марс-Нет", или поне част от хардуера на "Марс-Нет" да влезе в европейския демонстрационен спускаем апарат".
САЩ също оповестиха, че не се отказват изцяло от Марс. През 2013 година ще има още едно изстрелване на орбитален апарат MAVEN. През 2018 година НАСА може да проведе изстрелване на друга космическа мисия към Марс, но поради финансовите ограничения тя ще е сравнително скромна.
И сега... малко за индийските планове към Марс. Индия вече има една успешна мисия до Луната през 2008 година, когато ракетата PSLV-XL изстреля успешно автоматичната лунна станция "Чандраян-1". Тя имаше и български инструмент на борда - RADOM-7. "Чандраян-1" беше забележителен успех, като един от инструментите за пръв път откри наличието на водни молекули на лунната повърхност!!!
Към края на месец март тази година стана ясно, че следващата стъпка на Индия в усвояването на междупланетното пространство е мисия до Марс!!! Както споменава сайтът Aviation Week, правителството е заделило 1.25 милиарда рупий (равно на $25 милиона) за изстрелването на орбитален апарат към Марс възможно най-рано, ако може още през ноември 2013 година. Ако Индия не се справи в срок, изстрелването може да бъде проведено през 2016 и 2018 година. Ракетата ще бъде отново PSLV. Космическата мисия на Индия до Марс ще бъде скромна, с 25 килограма общо тегло на научните инструменти. Но независимо от скромността, това ще бъде първият опит на Индия да изследва Червената планета - и той трябва да бъде поощрен.