С тази публикация започва традиционната поредица от т.нар. "Празнични статии". От създаването на уебсайта през 2007 г. до ден днешен съществува традиция да бъдат публикувани обзорни статии за предходната година, за това какво очакваме следващата година и за теми, които са свързани с космонавтиката по време на големите зимни празници.
16 декември 2013 г. 16:20 ч.
Светослав Александров. Когато бях малък, винаги се впечатлявах от разказите на по-възрастните за чудната звезда, която е изгряла при раждането на спасителя Исус Христос. Историята за Витлеемската звезда е известна - тя е била поличба, знак за рождението на Христос и е показала на източните Мъдреци, че моментът е настъпил, когато ще се роди кралят на Израил.
Но какво всъщност е представлявала тази Витлеемска звезда? Интерпретирането на събития от Библията в модерен контекст винаги е трудно, още повече, че теолози спорят от векове кои библейски текстове трябва да се взимат предвид буквално и кои - символично. В конкретния случай имаме и допълнителна трудност - ние не знаем в кой точно ден се е родил Исус. Не знаем и точната година.
За Рождество Христово ние украсяваме елхата с декоративна звезда, която символизира Витлеемската звезда. Credit : Eirian Evans
По традиция ние празнуваме Бъдни вечер на 24 декември, а Рождество Христово на 25-ти декември. Това е много древна традиция. Има твърдения, че още Иполит (170 - 236 г.) е твърдял, че Исус е роден на 25-ти декември. През 336 г. според Римския църковен календар Рождество Христово вече се е било празнувало по това време. Независимо от всичко това шансовете Исус да се е родил точно на този ден са много малки. В Лука 2:8 се твърди: "И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си", което е показател, че най-вероятно Исус се е родил през пролетта, защото през това време овчарите в Юдея са вардели новородени агнета. На 25-ти декември е имало голям празник в Римската империя с раздаване на подаръци и се счита, че ранните християни по-скоро са избрали този ден, защото във времената на гонения това е било най-спокойното време да се събират и празнуват.
И освен това, най-вероятно Исус не се е родил точно преди 2013 години. Календарът, както го познаваме днес (пр.н.е. и сл.н.е.) е създаден от Дионисий Екзиг през 525 г. Но Дионисий прави две съществени грешки в изчисленията си. Според неговия календар година първа пр.н.е. е последвана веднага от година първа сл.н.е., без да има година 0. Тогава в Европа нулата не се е считала за число. И освен това Дионисий приема твърденията на Климент от Александрия, че Исус се ражда на 28 година от властването на император Цезар Аугустус, но Дионисий не осъзнал, че в първите 4 години от управлевието римският владетел е бил известен под оригиналното си име Октавиан, преди Римският сенат да го нарече Аугуст. Оттук имаме грешка с диапазон поне 4 години.
Евангелията разказват, че Исус е бил роден, когато в Юдея местен владетел и подчинен на римския император е бил крал Ирод Велики. Но модерните исторически проучвания показват, че Ирод e умрял през пролетта на 4-та година пр.н.е., докато за Исус Христос евангелията твърдят, че рождението му е било, докато Ирод е бил жив.
Така че Исус Христос се е родил най-вероятно преди 4-та година пр.н.е., между 7-ма и 4-та година би било добро твърдение. Това ни дава добра отправна точка относно появата на Витлеемската звезда.
Комета?
Била ли е Витлеемската звезда комета? Кометите представляват малки небесни тела, които периодично се доближават до Слънцето. При сближаването кометата се нагрява и започва да отделя материя, която е видима. Отделената видима материя се нарича кома, именно тя често сформира опашка.
Интересното е, че китайските астрономи имат древни записи за комета, която се е появила точно през пролетта на 5-та година пр.н.е. Тя е била много ярка, с много дълга опашка и е съществувала 70 дни. Професор Колин Хъмпрей от Кеймбриджки университет твърди, че съвпадението е точно и че именно тази комета е била Витлеемската звезда.
Не всички обаче са съгласни с твърдението на Хъмпрей. В миналото кометите са били считани за поличби за зло - наводнения, глад и смърт, не за раждане на крале.
Нова или свръхнова?
Може би най-удачното обяснение е да се приеме, че е имало избухване на звезда като нова или свръхнова. Когато на небето се появи нова или свръхнова, явлението е изключително впечатляващо. Удобното за тази теория е, че новите и свръхновите не само са непредсказуеми, но не оставят и никакви следи за бъдещето. Звездата просто почва да свети по-ярко и накрая изгасва. Науката не може да докаже дали е имало нова или свръхнова в годините на раждането на Исус.
Но и тук опираме до проблем. Китайците действително описват появата на нова през пролетта на 5 г. пр. н.е. Но според техните записи явлението не е било достатъчно ярко, че да привлече вниманието на хората.
Сближаване на планети?
Понякога на нощното небе наблюдаваме сближаване, когато две или повече планети минават много близко едни до други.
Знае се, че през 6 г. пр. н.е. е имало подобно явление с Марс, Юпитер и Сатурн, което се е случило в съзвездието Риби. Друго възможно явление е трикратното сближаване на Юпитер и Сатурн между май и декември през 7 г. пр. н.е.
Или пък е имало сближаване между Венера и Юпитер. Такова сближаване се е случило на 12 август, 3 г. пр. н.е., в съзвездието Лъв. За хората в Израел съзвездието Лъв е имало голямо значение, описвано е като свещен регион в небето. Може би Мъдреците са разчели появата на подобно събитие в съзвездието като голям знак?
Или пък просто чудо?
Хората биха казали - ако приемаме историята в Библията като истина, тогава защо Витлеемската звезда да не е била свръхестествено явление? Такова твърдение изказва Хъбърт Бернард през 1967 година, който дълги години е бил лектор в "Морисън планетариум" на Сан Франциско. В такъв случай то просто лежи отвъд разбирането на астрономията.
Вероятно това ще остане една от неразгаданите загадки за науката. И въпреки всичко, още дълго време около празниците ще се сещаме за тази чудна Витлеемска звезда.