8 декември 2013 г. 12:00 ч.
Светослав Александров. Изминаха доста години от последните лунни кацания (съветски и американски). Близо четири десетилетия. Ако всичко е наред, на 14 декември ще сме свидетели на първото лунно кацане от 1976 година.
Но какъв е смисълът от всичко това, питат модерните циници? В общественото съзнание битува мнението, че Луната така или иначе е мъртво тяло, без вода, което няма какво толкова да се изследва. Пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и съветските "Луна" през 60-те и 70-те години на миналия век са напълно достатъчни, открили са всичко, каквото е имало за откриване, и всички следващи мисии са обречени да потвърждават вече известни истини. Точно такава статия беше публикувана вчера, на 7 декември, в The Economist. Идеята е, че роботизираната лунна експедиция на Китай "Чанг'e 3" е повече за национален престиж и по-малко с научна значимост.
Заради това мислене днес в някои отношения ние знаем повече за Марс, отколкото за Луната (независимо, че само на Луната са стъпвали хора). Например най-добрите карти от Марс са с разделителна способност 20 см/пиксел, докато от Луната са с разделителна способност 50 см/пиксел. На Марс непрекъснато работят спускаеми апарати и марсоходи, на Луната - не. Дори и в НАСА се срещат хора, които считат, че с ограничения бюджет на агенцията е по-важно да се фокусираме на Марс, а Луната може да почака.
Ако всичко мине по план, на 14 декември на повърхността на Луната ще се разходи луноходът "Нефритен заек". Image credit : Bejing Institute of Spacecraft System Engineering
Но има и учени, които считат, че изучаването на Луната не е безсмислено и че има много сериозни причини да се провеждат нови лунни мисии. Пол Спъдис е бил лидер на екипа на мисия "Клементин", която обиколи Луната през 90-те години на миналия век и сега е един от учените, които работят по експеримента Mini-RF на автоматичната лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", която още обикаля около Луната. Именно той беше сред най-засегнатите, когато програмата за завръщане на Луната "Съзвездие" беше спряна с думите "Били сме там, приключено е".
"Тази фраза е не само обидна за ушите на работещите днес учени, занимаващи се с Луната", смята Спъдис. "Тя е и напълно погрешна, когато ставаше въпрос за завръщането на Луната като част от Визия за Космическите Изследвания". Визията за Космическите Изследвания, напомням на читателите, беше предложена от предишния президент на САЩ - Джордж Буш и планираше завръщане на Луната. Истинската причина за завръщане на Луната, напомня Спъдис, е да се научим да живеем на други светове. Луната е най-близкият до нас свят и е най-подходяща за тази учебна цел.
Но има и чисто научни причини, за да продължим да изучаваме Луната.
Между 1969 и 1972 година общо дванадесет мъже се разходиха на лунната повърхност. Но всички лунни кацания бяха проведени в близост до екватора, защото възможностите на ракетата "Сатурн 5" и орбиталната механика позволяваха единствено ограничени възможности за кацане. И освен това нито едно от лунните кацания както на "Аполо", но така и на съветските "Луна", не е било провеждано от обратната страна, поради невъзможност за комуникация със Земята.
Общата площ на Луната е колкото тази на континента Африка. Представете си, че извънземни посетят Земята и решат да изучават Африка. Решават да изпратят 12 индивида в рамките на 6 раздалечени кацания, само в областта на екватора. Какво биха пропуснали?
Същата аналогия е и с Луната. Най-интересните региони на Луната се намират извън екваториалната област. Има кратери в областта на полюсите, които никога досега не са били осветявани от слънчеви лъчи и там вероятно са се запазили водни ресурси.
През последните няколко години Китай, Япония, Европейската космическа агенция, САЩ и Индия изстреляха няколко автоматични станции, които се превърнаха в изкуствени спътници на Луната. От орбита те успяха да открият, че Луната не е просто един сух и скучен свят - а в лунния грунт има водни молекули. Това беше неочаквано откритие, пропуснато от мисиите на 60-те и 70-те години.
Луната също така крие най-интересните тайни за еволюцията и развитието на Земята. Предполага се, че тя се е откъснала от Земята в самото начало на формирането на планетите. И понеже на Луната няма атмосфера, следите от формирането са се запазили. Само на Луната можем да разкрием истината за ранната земна еволюция, а това ще ни даде познания и за еволюцията на цялата Слънчева система.
Освен загадките, свързани с еволюцията на Слънчевата система, Луната си има свои местни загадки. Една от тях е природата на загадъчните лунни земетресения (лунотресения). Те бяха открити от астронавтите на мисиите "Аполо". Всъщност, наистина ли Луната е геологично мъртъв свят? Има и други загадки: какъв е механизмът, по който лунният грунт абсорбира вода и хидроксил? Каква е природата на лунното ядро?
Разбира се, за широката публика това може да не са въпроси от толкова голям интерес, като например, въпросите за живота на Марс, за наличието на извънслънчеви планети или за природата на черните дупки. Но това все пак са важни въпроси, а разкриването на отговорите ще повлияе положително цялата наука.
Освен всичко друго, има астрономически наблюдения, които могат да бъдат извършени само от повърхността на Луната. Знаете, че днес работят много телескопи - както на Земята, така и в космоса. Телескопите изучават Вселената в най-различен диапазон - видимата светлина, инфрачервената, рентгеновата област. Но има една област, в която не можем да изучаваме Вселената нито от Земята, нито от орбита. Това са нискочестотните радиовълни. Навсякъде на Земята има излъчватели, които пречат на наблюденията. Обратната страна на Луната, обаче, е защитена от радиовълни. Там може да бъде разположен радиотелескоп.
Причините за изучаване на Луната не са малко. Надяваме се, че с кацането на китайската автоматична лунна станция ще последват и други мисии - не само китайски, но и американски, европейски, японски, индийски... от целия свят.
Източници: Universetoday, NASA, Mike Combs, Economist