2 октомври 2014 г. 01:15 ч.
Светослав Александров. Вчера, на 1 октомври (сряда), индийската "Марсианска орбитална мисия" започна официално своята научна дейност, след като всички инструменти на борда бяха успешно активирани.
Очакваше се автоматичната междупланетна станция да работи в орбита около Марс минимум шест месеца, но по-късно се оказа, че маневрата за навлизане в орбита е изразходила по-малко гориво от очакваното, което е чудесна новина и може да позволи работа в продължение на поне една година. Разбира се, всичко зависи от работоспособността на бордовите системи.
На снимката: метановият сензор, един от научните инструменти на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO
Камерата на "Марсианска орбитална мисия" беше активирана първа, веднага след пристигането. След това беше активиран метановия сензор, след него термалния спектрометър и екзосферния анализатор. Вчера бе активиран последния прибор - Лайман-алфа фотометъра.
Засега има планове да бъде осъществен един рунд на наблюдения до 19 октомври, след което комета ще облети Марс. След облитането на кометата ще бъде проведен втори рунд на наблюдения.
От всички научни инструменти, учените очакват с нетърпение новините най-вече от метановия сензор. Метанът е най-простата органична молекула и понеже на Земята 90% от неговото количество е продукт от дейността на живите организми, счита се, че евентуалното му наличие в марсианската атмосфера може да е белег и за наличието на марсиански живот.
Проблемът е, че до този момент марсоходът "Кюриосити" (който работи на повърхността на Марс от 2012 година) не е успял да открие никакъв метан. А това е в противоречие с наблюдения през 2003 и 2006 година, които показват, че на Марс има метан. Съгласно разбиранията ни за марсианската атмосфера, метанът може да просъществува не повече от 300-600 година, което е кратък геологичен срок. Ако метан бъде открит на Марс, има голяма възможност да е получен от дейността на живи организми. Разбира се, геологични източници също не са изключени - например, чрез геохимичния процес серпентинизация - посредством химични взаимодействия с минерала оливин.
При всички случай, ако на Марс има метан, това би било показател, че планетата е или биологически, или геологически активна.
Освен всичко това, на 30 септември администраторите на НАСА и индийската космическа агенция подписаха документи, които узаконяват изстрелването на съвместен спътник за наблюдение на Земята и полагат началото на бъдеща съвместна мисия до Марс.
По време на настоящия етап на изучаването на Червената планета, данни от екзосферния анализатор на индийската мисия ще бъдат анализирани съвместно с данни от американската мисия "Мейвън", която също пристигна в орбита около Марс миналата седмица и която ще изучава атмосферата на планетата.
За повече информация: Planetary.org