26 октомври 2013 г. 17:01 ч.
Светослав Александров. Индийската космическа изследователска организация (Indian Space Research Organisation, ISRO) е в последните етапи от подготовката за изстрелване на автоматична станция към Марс. Изстрелването засега е предвидено за 5 ноември - около една седмица по-късно в сравнение с първоначално планираното, поради лошите метеорологични условия в Индийския океан, които застрашават работата на корабите, проследяващи траекторията на полета.
Ракетата - носител, която ще изведе автоматичната станция, е позната под абревиатурата PSLV - Polar Satellite Launch Vehicle. Ракетата е изключително надеждна и неприятни изненади по време на самото изстрелване не се очакват.
Официалното име, което Индия дава за мисията, е "Марсианска Орбитална Мисия". Много от медиите използват неофициално името "Мангаляан". На Санскрит името се изписва като: मंगलयान. В Джйотиш (Индийската астрология) името "Мангала" се използва за Марс, Червената планета - и то дава наименованието "Мангаляан" - или "към Марс".
На снимката: автоматичната космическа станция "Мангаляан" беше прикачена към четвъртата степен на ракетата PSLV. Photo credit : ISRO
Ако мисията на Индия успее, страната ще се превърне едва в 4-тата страна (или обединение от страни), изучавала Червената планета, след САЩ, СССР и страните от Европейската космическа агенция. Независимо че днес много страни развиват космонавтика, Марс винаги е бил костелив орех и много от марсианските мисии са се проваляли.
Очевидно е, че освен научни резултати, Индия търси и престиж и победа в своеобразната азиатска космическа надпревара. През последните години индийската космонавтика се разви изключително бързо.
Колкото и да е странно за много от читателите, Индия има космическа програма в продължение на повече от 30 години. Индийската космонавтика обаче първоначално е изцяло приложна, за да помага на бедното население на страната. Изкуствени спътници, разработени в Индия, спомагат за разпространението на медицински познания от градовете към бедните райони (чрез телемедицина) и за оценка на земеделските добиви. В продължение на дълъг период от време индийската космонавтика не е съществувала по друг начин, освен като приложна, и дълго време Индия не се е осмелявала да стъпи на голямата космическа сцена и наистина да погледне към звездите.
През 2008 година Индия разчупи статуквото и изстреля към Луната мисия "Чандраян-1". "Чандраян-1" навлезе в окололунна орбита и проведе свръхуспешна мисия - превръщайки се в първата мисия в историята на космонавтиката, която потвърди, че на Луната има малки запаси от вода. Този успех беше изключително престижен за Индия - изведнъж страната се превърна в сериозна космическа сила, която не е за пренебрегване!
Бъдещите индийски планове включваха строеж (съвместно с Русия) на спускаем апарат и луноход, който да кацне на самата повърхност на Луната. Индия целеше да изпревари Китай, а китайската космонавтика се развива стремглаво. Вече е имало две китайски орбитални мисии около Луната, а през декември месец китайски спускаем апарат трябва да се спусне на повърхността и да достави луноход. Очевидно индийските специалисти са се надявали да изпреварят Китай и първи да изпратят луноход, но руските отлагания провалили плановете. Затова Индия се отказа засега от лунно кацане, и се пренасочи към нов, изцяло самостоятелен проект - мисията до Марс.
Няма гаранции, че "Мангаляан" ще успее. Макар че има шансове - Индия вече го е доказала с "Чандраян".
Космическата ракета PSLV ще изведе сондата в начална елиптична околоземна орбита, с параметри 248 на 23 000 километра. След това "Мангаляан" ще трябва да запали двигателите си шест пъти, и ако всичко е успешно, сондата ще се отправи на курс към Марс по едно и също време с американската мисия - MAVEN.
На борда на автоматичната станция има набор от научни инструменти, сред които цветна камера, спектрометри и сензор за метан. Наскоро НАСА оповести, че марсоходът "Кюриосити" не е успял да открие наличието на метан на Марс, макар че други мисии са показвали обратното. Може би индийските учени са тези, които ще разрешат загадката с метана на Червената планета.
По информация от: Universetoday, ISRO, Planetary.org