15 декември 2013 г. 13:55 ч.
Светослав Александров. Разглеждайки снимки от повърхността на Луната и Марс, няма как да не забележим някои ключови особености и различия. Почвата, скалите, небето на Земята, Луната и Марс се различават толкова силно, че тренираното око няма как да не обърне внимание, че не само това действително са снимки от чужда повърхност - но че и дори отделните повърхности се различават.
На Земята почвата е сложна субстанция, изградена не само от останки на почвообразуващата скала, но също така и от огранична материя (хумус). Във формирането на почвата участват вятъра, влагата, наличието на кислород в атмосферата. При Луната, обаче, почвата се образува по различен начин. Там няма органична материя, а скалите (базалти и анортозити) претърпяват механично раздробяване от продължаващото милиарди години метеоритно бомбардиране, както и бомбардиране от междузвездни заредени субмолекулни частички. Лунната почва е суха, в нея няма глини. Едва през последните години беше потвърдено, че има незначително количество водни молекули.
Оранжевите снимки, изпратени от "Чанг'e 3" след вчерашното кацане, може да изглеждат така поради неправилна цветова калибрация. Но оранжевата почва не е нещо необичайно за Луната. Астронавтът Харисън Шмит от "Аполо 17" е наблюдавал такава, след като стъпи на Луната през 1972 година. Детайлен анализ показва, че по време на експлозивни вулканични изригвания (които са се случили преди милиарди години), могат да се формират малки капчици от разтопена магма, които като се охладят бързо, се превръщат в сферични цветни зърна (справка - уебсайта на НАСА).
Снимка от повърхността на Луната, направена на 14 декември 2013 г. от китайската спускаема роботизирана станция "Чанг'e 3". Photo credit : CNSA/Xinhua
Лунното небе е черно, дори и през деня. Това се дължи на факта, че на Луната атмосферата е много тънка, почти близка до вакуум. Звезди могат да се наблюдават през деня, но трябва да се споменат някои особености. Както забелязвате, на снимки, направени от Луната от астронавтите на "Аполо", от съветските луноходи, както и от кацналата вчера автоматична лунна станция на Китай "Чанг'e 3", звезди не се виждат. През годините някои хора предположиха, че всъщност лунните кацания на "Аполо" не са истина, а са фалшифицирани във филмово студио - и именно една от причините за това е, че на снимките не се виждат звезди. Всъщност, обяснението е далеч по-прозаично. Звездите са бледи обекти. Камерите, разположени на повърхността на Луната, са с такава експозиция, че позволяват да се видят само ярките обекти. Но бледите (като звездите) не се виждат.
Но дори и астронавт, който се разхожда на повърхността на Луната, трудно ще види звезди. За да може да ги види, той първо ще трябва да вдигне поглед нагоре и в продължение на няколко минути да гледа само в тази посока, без очите да са насочени към ярката лунна повърхност. След като очите се адаптират, той ще може да види звездите.
Обстановката на Марс е малко по-различна.
Тази снимка е направена от марсохода "Кюриосити" през февруари 2013 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
На Марс има атмосфера - тънка, но значителна. През деня небето е светлооранжево. При залез то придобива розов цвят, като в района на залязващото Слънце е синкаво. През нощта небето става черно.
Но това, че на Марс има атмосфера, означава, че има и климат. Съответно при формирането на марсианската почва участват повече процеси - в това число и вятър (какъвто на Луната няма). На Марс има не само вулканични скали, но и седименти (справка - тук). Днес се знае със сигурност, че в далечното минало на Червената планета е имало вода и тя е формирала до голяма част текущия облик на планетата. Все още не е установено със сигурност дали в почвата на Марс има органични вещества - такива са наблюдавани от марсохода "Кюриосити", но съществува вариант да са примеси, донесени от Земята заедно с марсохода.
Понякога в небето на Марс се наблюдават облаци. Има и валежи - през 2008 година спускаемият апарат "Феник" установи снеговалеж.
Разликите, както виждате, са ключови. Освен това условията на Марс са доста по-меки от лунните - на Марс имаме 24 часово денонощие, без значителни температурни разлики между деня и нощта. На Луната една нощ продължава 14 земни дни. В този ред на мисли не очакваме луноходът "Нефритен заек" да работи дълги години - поне не толкова дълго, колкото марсоходът "Опортюнити". В един момент по-суровите лунни условия ще повредят механизма му.