4 март 2014 г. 15:40 ч.
Светослав Александров. Напрегнатата ситуация в Украйна се превръща в ужасяваща дипломатическа криза. На фона на това космически експерти от всички страни се състезават да предвещаят как всичко това ще повлияе и космонавтиката. Чертаят се както положителни, така и отрицателни сценарии за глобалното развитие на космическото дело.
В краткосрочен план нещата не стоят никак добре за глобалното космическо дело. Влошаването на взаимоотношенията между САЩ и Русия, както се очертава, могат да имат неприятни последствия, но ще пострада ли "Международната космическа станция" от това? НАСА пенсионира космическите си совалки през 2011 година и оттогава до ден днешен (а се очертава да е така и до 2017 година) в САЩ няма разработен космически кораб, който да е готов да извежда астронавти до околоземна орбита. В случая НАСА абсолютно изцяло зависи от Русия за транспорт на астронавти. Мнозина се питат - ако взаимоотношенията се влошат още повече, дали Русия няма да откаже да извозва американските астронавти? Но взаимоотношението между Русия и САЩ не е само еднопосочно - Русия също е в зависимост, защото "Международната космическа станция" е почти изцяло построена с американски совалки (като руският сегмент от години стои незавършен). В такъв хипотетичен лош сценарий Щатите ще се осмелят ли да отнемат възможността на руснаците да посещават станцията?
Но ако си мислите, че космическите взаимоотношения между САЩ и Русия се изчерпват само с това, грешите. Глобалната космонавтика е изключително тясно свързана. След 2011 година в САЩ започна разработката на частни космически кораби. Отскоро тези частни кораби доставят полезен товар на "Международната космическа станция". Един от тези кораби е "Сигнус" на Орбитал. "Сигнус" се извежда в космоса с ракета "Антарес", но първата степен на ракетата използва модифицирани руски двигатели "НК-33", сега под името "Аероджет Aj-266". И част от работата по първата степен се провежда в бюро Южное, което е на Украйна.
Двигателите на американската ракета "Антарес" всъщност са модифицирани руски двигатели "НК-33", а част от работата по първата степен на ракетата се изпълнява и от украинското бюро Южное. Image credit : NASA
Като изключим "Международната космическа станция", Русия изцяло зависи от американските междупланетни сонди, за да доставя на Марс своите научни инструменти, защото страната досега няма нито една напълно успешна марсианска мисия.
Някои космически фирми, като International Launch Services, макар и американски, използват руски космически ракети за извеждането на спътници в орбита.
Ако приемем, че САЩ се наложат търговски санкции на Русия. Представете си, че фирми като ILS не могат да работят, представете си, че НАСА вече няма да е в състояние да купува места на космическите си кораби "Союз"... Нещата стават наистина интересни в този случай...
А как стоят нещата с Европа и Русия? Забравяме ли, че в някои отношения връзките между тях е дори по-тясна от тази между САЩ и Русия? Руски ракети "Союз" излитат от европейския космодрум Куру.
За много от космическите ентусиасти, които са противници на космическото сътрудничество, всичко това е добре дошло. Тези космически ентусиасти разсъждават по следния начин - докато е имало космическа надпревара, САЩ и СССР са се състезавали и космонавтиката е вървяла напред. Няма ли надпревара, космонавтиката е в застой. Анализатори, които гледат по този начин на нещата, смятат така: да, при възможно най-лошите сценарии нещата не са добри в краткосрочен план, сътрудничеството може да рухне. Но това би подтикнало отделните страни да развиват самостоятелно технологии - като например, САЩ да ускорят работата си по пилотираната космонавтика и по-бързо да се откъснат от Русия. Русия ще направи същото. И съответно, би имало съживление, нов подем на космонавтиката.
Не всички мислят така. Други космически ентусиасти и експерти смятат, че дори и при лоши политически отношения между отделните страни, сътрудничеството в космонавтиката винаги е вървяло сравнително гладко и така ще е и в бъдеще. Неслучайно проектът "Аполо-Союз" е бил проведен преди разпадането на СССР. Оптимистите казват - влошат ли се политическите взаимоотношения, космонавтиката винаги помага за решаването на нещата по мирен път. "Международната космическа станция" е страхотен символ затова как две доскоро враждуващи страни си стискат ръцете и започват заедно да градят нещо. Отзвукът от такива съвместни проекти е огромен. Възможно ли е именно станцията да се окаже това, което ще помири обстановката?
Нещо повече, преди 24 часа на страниците на НАСА беше публикувана снимка на настоящия екипаж на "Международната космическа станция". На публикуваната вчера снимка шестте астронавти от САЩ, Русия и Япония позират заедно с костюмите си и националните си знамена. Случайно или не? Изпращат ли астронавтите послание към света?
Интересен е анализът на космическият журналист Джеймс Оберг, който е работил дълги години в НАСА (справка - тук). Оберг предвижда различни варианти - ако отношенията между САЩ и Русия се влошат критично, не просто може да се стигне до ускоряването на разработката на американски космически кораби. Но също така американските астронавти биха могли да остават на борда на "Международната космическа станция" не шест месеца, както е сега, а в продължение на година или дори по-дълго. Освен това "Международната космическа станция" може да бъде евакуирана в случай на авария само с руски космически кораби - може би най-накрая в НАСА отново ще помислят за резервен вариант, за евакуация с американско возило.
Оберг разглежда и вариантът да бъде привлечен друг партньор, ако Русия се окаже ненадежден такъв. Има още една страна освен Русия, която може да извозва астронавти до космическа станция и обратно - и в случая това е Китай. Поканването на Китай в проекта "Международна космическа станция" може да им осигури нужното уважение на Запад. Това е алтернатива, макар че Оберг допуска възможността да не е оптимална и да носи рискове.
Частните космически кораби още не са готови да извозват астронавти до станцията. Например за "Драгън" още не е разработена аварийната система, която да спаси екипажът при излитане. Но са възможни някои други интересни варианти - например, може би след само няколко месеца могат да се трансформират сегашните капсули, да се оборудват със седалки и т.н. за завръщане на астронавтите и евакуация.
За всеки случай вероятностите в бъдеще са много, възможностите са много. Винаги има изходен път.