26 септември 2014 г. 15:30 ч.
Светослав Александров. Продължаваме с новините от Марс. След успешното пристигане на "Мейвън" и "Марсианска орбитална мисия", сега се връщаме към самата повърхност на планетата, защото марсоходът "Кюриосити" най-накрая започна същинската си научна мисия.
Както отбелязахме на 12 септември, марсоходът "Кюриосити" най-накрая достигна до планината Шарп. Дългоочакваното пристигане се проточи повече, отколкото ни се искаше. Марсоходът пътуваше близо седем месеца в космоса, от Земята до Марс и кацна успешно през август 2012 година, но за съжаление той се спусна твърде далече от желаното за изследване място - планината Шарп. Затова той започна да пътува "по суша" и това пътуване се завлачи повече от две години. Всичко това изнерви научен панел на НАСА, който установи, че твърде много време е пропиляно в пътуване, а още не са получени научни резултати.
Но "Кюриосити" най-накрая достигна планината Шарп. А на 19 септември марсоходът навлезе сред хълмовете Пахръмп - това са най-външните хълмове, които съставляват планината. Тогава започна същинската работа - изучаването на скалистите слоеве, за които се предполага, че може да съдържат следи от древна органична материя, а може би и останки от древен живот. Тази сряда, на 24 септември, специалната бормашина издълба в скала отвор с размер 6.7 сантиметра. Снимки, направени този четвъртък, доказаха, че дълбаенето е успешно. Фината пудра, взета от скалата, се съхранява в специален контейнер на роботизираната ръка на марсохода и съвсем скоро ще бъде подадена на научните инструменти.
Тази снимка, заснета от камерата PANCAM на марсохода "Кюриосити" на 24 септември т.г. показва новоиздълбаната дупка, откъдето бяха взети проби. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS
"Мястото, на което дълбаем, се намира сред най-ниските скални слоеве на планината и оттук планираме да изучаваме по-високите и по-млади слоеве, които се намират на съседни хълмове", съобщи ученият Ашуин Васадава.
"Ние вече удряме спирачка и започваме да изучаваме тази чудна планина", допълни Дженифър Троспър от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Кюриосити прелетя стотици милиони мили, за да направи това"
Преди да вземе проби, "Кюриосити" направи едно мини-дълбаене. Подобно дълбаене се провежда само с цел да се види дали желаната за изучаване скала стои неподвижно на повърхността. Едва ако скалата излезе стабилна, екипът взема решение за същинското, дълбокото дълбаене, за взимане на проби.
В случая подбраната скала се оказа стабилна и подходяща.
Разбираемо е недоволството на космически ентусиасти, които очакваха "Кюриосити" да стигне планината по-бързо, да прави снимки и да почне да я катери нависоко, че да погледнем Марс в цялата му красота. Да, това би било хубаво и красивите снимки са голяма реклама за космическата програма на НАСА. Но основната научна цел за "Кюриосити" не е самото самоцелно катерене на планини, а изучаването на скалните слоеве. Тези скални слоеве бяха заснети първоначално от орбитални апарати като "Марс Одисей", "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Риконисънс Орбитър". Изучаването им се очаква да разкрие каква е историята на Марс в далечното минало, колко време са продължили "топлите" периоди на Марс, когато е имало вода в течно агрегатно състояние. Не на последно място, както вече бе споменато по-горе, тези скали биха могли да са запазили органична материя от живот, който се е срещал в миналото.
До този момент, преди да достигне планината, "Кюриосити" е издълбал и изучил общо три скали, но засега няма категорични данни за наличието на органика. Възможно е изучаването на планинските скали най-накрая да доведе до дълго чаканото откритие.
За повече информация: НАСА