30 юни 2013 г. 11:50 ч.
Светослав Александров. Днес няма да ви запознавам с постиженията на марсохода "Кюриозити", който се приземи успешно на повърхността на Марс през изминалото лято. Ще стане въпрос за стария марсоход "Опортюнити", който според своите технологични характеристики е в пъти по-малко забележителен.
След само седмица, на 7 юли, марсоходът ще навърши цели десет години от момента на изстрелването. Цяло десетилетие! Десетилетие, откакто "Опортюнити" напусна Земята, откакто ракетата "Делта 2" го откъсна от земното гравитационно поле и го прати по посока Марс. Десетилетие, откакто "Опортюнити" работи в самостоятелен режим, без да е обгрижван от наземния екип.
Преди едно десетилетие аз също стоях пред монитора на стария си компютър (с характеристики, които далеч отстъпват на сегашните) и наблюдавах изстрелването на "Опортюнити". Спомням си, че имаше проблеми с ракетата "Делта 2" и полетът непрекъснато биваше отлаган. Отлаганията продължиха със седмици и имаше реална възможност марсоходът да пропусне стартовия си прозорец (междупланетните прозорци са кратки). Тъй като един от проблемите касаеше системата за прекратяване на полета в случай на авария (задължително изискване за съвременните ракети), говореше се, че ако НАСА не успее да изстреля марсохода в срок, по-вероятна развръзка щеше да бъде полетът на "Опортюнити" да не бъде пренасрочен за следващия стартов прозорец през 2005, а да бъде изпратен в музей. Това нямаше да бъде чак толкова фатално - другият марсоход "Спирит" беше вече изстрелян и щеше да изпълни мисията си, но в ушите на млад космически ентусиаст като мен звучеше кощунствено.
Слава богу, нищо подобно не се случи. Но моментите, изпълнени с адреналин, тепърва предстояха.
Старият марсоход на НАСА "Опортюнити" се е насочил към Соландър - това е първият планински регион, който ще бъде посетен от марсохода. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Cornell Univ./Arizona State Univ.
НАСА изстреля марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" през 2003 година - година, в която споменът за провалите през 1999 година беше все още твърде пресен. През 1999 година НАСА изпрати към Марс няколко космически апарата - "Марс Клаймит Орбитър" (орбитален), "Марс Полър Лендър" (спускаем), две микросонди "Дийп Спейс 2" (също спускаеми). От трите космически апарата, предназначени да стигнат до повърхността, нито един не беше успял. Марс тогава беше известен със своето свойство да обрича две трети от изпратените космически апарати на провали.
На всичкото отгоре, 2003 година беше годината, в която совалката "Колумбия" катастрофира и седем души загинаха. Марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" се очакваше да върнат донякъде гордостта на научния потенциал в НАСА. Но тогава никой не знаеше дали ще преминат през пътешествието си успешно. Никой не можеше да даде гаранции, че кацането ще бъде успешно. През изминалата година, малко преди кацането на "Кюриозити", се говореше за вероятност за успешно кацане над 90%, но през 2003 година никой не се осмели да даде подобни числа.
И двата марсохода "Спирит" и "Опортюнити" кацнаха успешно през януари 2004 година. Тогава никой не вярваше, че ще оцелеят дълго - планираната им мисия на повърхността на Марс беше само три месеца.
Масоходът "Спирит" работеше успешно до 2010 година.
А "Опортюнити" - до ден днешен. Почти едно цяло десетилетие!
Това, което прави преживяемостта на "Опортюнити" толкова уникално събитие в историята на космонавтиката, е че космосът е сурово място - и за да осигурят дългопреживяемост, инженерите обикновено удвояват или утрояват компонентите- например двоични процесори, двоични двигатели и т.нар. При "Опортюнити" такова нещо няма. Марсоходът трябваше да кацне на Марс обграден от гигантски въздушни възглавници, и за да бъдат ефективни, "Опортюнити" трябваше да е максимално лек. Единственото, което можеше да се направи, е да се изпратят два марсохода - за всеки случай.
Най-големите открития пред марсохода "Опортюнити" могат да предстоят все още - това никой не знае. Сега старият марсоход се е отправил към своята първа планина, която трябва да посети - т.нар. "точка Соландър". Тази планина може да притежава глинести минерали, които са индикатор за съществуваща обитаема зона на Марс в миналото.
През месец май настоящата година "Опортюнити" изследваше скала, наречена с името "Есперанса", и с помощта на спектрометъра APXS откри, че съставът на елементите съвпада със състава на глинестите минерали.
"Резултатите от "Есперанса" са сред най-важните научни резултати, получени в хода на цялата мисия", съобщава Стийв Скуайърс от университета Корнъл и ръководител на мисията. "Химичният състав ни разказва относно условията, които са променили минералите. Много вода е преминала през тази скала"
Когато марсоходът достигне до Соландър, учените се надяват да научат повече за различните епохи в историята на древен Марс. Например, резултатите от марсохода "Опортюнити" показват, че на ръба на кратера Индевър има по-стари скали, отколкото са скалите, изучени в района на кратерите Ийгъл, Ендюрънс, Виктория и Санта Мария - кратери, които бяха проучвани през първите осем години работа на Марс.
Публикацията е написана с помощта на материали от НАСА и Popular Mechanics