25 май 2013 г. 14:30 ч.
Светослав Александров. В днешно време, когато погледите на държавни космически агенции и частни предприемачи са насочени към Марс, Индия не остава по-назад. Индийската космическа изследователска организация ИСРО (Indian Space Research Organisation, ISRO) планира да изстреля мисия до Марс на 22 октомври тази година.
Ако Индия успее, това ще бъде невероятен успех за страната, защото ще се превърне в първата страна от Азия, достигнала Червената планета. През 2011 година Русия и Китай съвместно се опитаха да изстрелят мисия "Фобос-грунт"-"Юнгуо-1". Както знаем, опитът беше трагичен и завърши с неуспех скоро след старта. Преди това и Япония се е опитвала да изпрати апарат до Марс, но след изстрелването в края на 90-те години "Нозоми" не успя да се отправи на правилния път. След дълго криволичене в междупланетното пространство Япония се отказа окончателно от "Нозоми" през 2003 година, след като стана ясно, че сондата нямаше достатъчно гориво за навлизане в околомарсианска орбита.
Но Индия може да успее там, където "Фобос-Грунт"-"Юнгуо-1" не успя. Противно на градските митове у нас, съвременна Индия няма нищо общо със словосъчетанието "тъмна Индия". Страната бележи сериозен пробив в областта на науката и технологиите. В края на 2008 година ИСРО успешно изстреля в космоса сондата "Чандраян-1", която достигна окололунна орбита и първа направи едно от най-зашеметяващите открития за Луната през последните години - макар и скрита и в малки количества, все пак вода се среща на естествения ни спътник!
Индийската марсианска орбитална мисия, която ще излети на 22 октомври 2013 година. Image credit : ISRO / Glen Nagle
Успехът на "Чандраян-1" повдигна морала на индийските учени и съвсем естествено бе страната да подходи към по-нататъшни начинания. Първоначално се планираше мисия "Чандраян-2" съвместно с Русия с цел изпращането на самоходен апарат до Луната, но след дълги протакания и отлагания сега стартът няма да се осъществи преди 2017 година. А дотогава има много време. Именно заради отлаганията Индия се насочи към нова област - Марс. Мисията на Индия до този момент е отразявана в медиите под името "Мангаляан-1", но ИСРО рядко нарича проекта под това име, съобщава се в прессъобщение на агенцията.
Мисията на Индия няма да е сложна - профилът й ще е далеч по-скромен от този на американския марсоход "Кюриозити". Индийската сонда няма да се спуска на повърхността, а ще работи от орбита, като в момента на най-голямото сближаване ще се намира на 370 километра от повърхността на планетата, а в момента на най-голямото отдалечаване - на 80 000 километра.
Но дори и от орбита мисията може да изпрати полезни научни данни към Земята. Индийската сонда ще е оборудвана с камера за цветни снимки, Лайман-алфа детектор и детектор за търсенето на метан. На Земята наличието на метан се свързва преди всичко с действието на метанообразуващи бактерии. На Марс е откриван метан в малки количества, но все още не е ясно дали той е свързан с действието на някакъв местен живот, или (както се счита, че е по-вероятно) на небиологичен източник.
Индия разполага с технологиите за провеждането на такава орбитална мисия - успехът на "Чандраян-1" до Луната го доказа. Ракетата-носител, известна под абревиатурата PSLV, е също много надеждна и от 23 полета има само един провал.
Според индийските учени обаче обществото трябва да приеме, че такива проекти винаги са свързани с възможност за провал.
"Дори и мисията да се провали на всеки един етап, има много неща, които можем да научим", съобщава Дибиенду Нанди, учен от Индия. "Погледнете към САЩ. Имало е загуба на човешки животи, като при Челинджър и Колумбия. Това не омаловажи мисиите им. Аз вярвам, че ИСРО трябва да предприеме повече такива предизвикателни мисии".
Изучаването на Марс е върховен приоритет за съвременната наука. До този момент НАСА е изпращала успешно марсоходи, два от които работят на повърхността на Марс до ден днешен. "Кюриозити", най-последният от тях, е в действие след успешното си кацане през август 2012 година. Освен това в орбита работят и няколко сонди, една от които е разработена от Европейската космическа агенция.
Бъдещите планове за близките пет години предвиждат изстрелване нови орбитални и спускаеми безпилотни апарати, разработени в САЩ, Китай, Русия, Европа и Индия. Частни предприемачи планират дори пилотирани мисии към края на това и началото на следващото десетилетие. Какво ще се случи всъщност, кои от начинанията ще се реализират и кои ще бъдат успешни - остава да гадаем.
По информация от: Planetary Society