9 август 2012 г. 13:23 ч.
Светослав Александров. Ако трябва да съм откровен с вас, изобщо не очаквах, че пак ще се наложи да коментирам този въпрос. Но изглежда няма как. Приземяването на еднотонния „Кюриозити” на повърхността на Марс се оказа толкова популярно събитие, че нямаше как да остави хората безразлични. Дори и във времена, когато общественото внимание се върти около Олимпиадата например, оказа се, че приземяването на „Кюриозити” успя да отбележи повече зрители, наблюдаващи събитието по Ustream.TV, отколкото зрители следят праймтайма на CNN! Съответно при такава висока популярност, различните зрители приеха събитието по различен начин. Някои го възхваляваха, други бяха безразлични, а трети за огромно съжаление се оказаха враждебно настроени към успеха на НАСА.
Съвсем естествено, научавайки за цената на марсохода – т.е. $2.5 милиарда долара, хората започнаха да говорят за обичайното: как прахосваме много пари за космоса, как има толкова гладуващи хора в Африка и защо тези пари не са дадени за гладуващите дечица и т.н.
Аз съм съгласен, че нашите земни проблеми трябва да се разрешат. Абсолютно и стопроцентово. Но едно нещо не спира да ме изумява – как може хората да проявяват такава лъжезагриженост – а че е лъжезагриженост, това е извън всякакво съмнение. В САЩ има такъв термин за такива хора – „либерали в лимузина” – хора, които сочат с пръст правителството за това, че харчи пари за космос и наука, но не се чувстват гузни поради собствения си консуматорски стил на живот и за собствените си приоритети в живота.
Автопортрет на марсохода "Кюриозити", изготвен на базата на последните снимки от Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
Вече споменах в началото на публикацията за Олимпиадата. Как изведнъж толкова много хора се намериха, които се възмущават за това, че е изпратен $2.5 милиарден марсоход на Марс, а никой не се възмути, че за олимпийските спортове са дадени в Лондон над $18 милиарда? Нека да бъдем обективни – каква е обществената полза от олимпийските спортове? Преди всичко зрелища за публиката и национален престиж за отделните страни. Нека да ви напомня един любопитен факт – космосът обединява страните – нещо, което е изключително нужно на болнавия ни свят, като се има предвид колко разединен е той. За сведение на „Кюриозити” работи неутронен детектор, построен в Русия, метеорологична станция, разработена в Испания, спектрометър, произведен в Канада. Само допреди 20 години беше немислимо САЩ и Русия да работят заедно на Марс! От друга страна спортовете винаги са обвързани със съперничество и национализъм. И ще продължа със следното: да бъдеш домакин на Олимпиада или на спортно събитие от световен ранг може да се отрази пагубно на икономиката ти. Обикновено се харчат луди пари за стадиони, които после не се използват отново, а се разрушават след като свърши 17-дневното спортно събитие! Единственият случай в историята, когато се е стигало до печалба при Олимпиада е било през 1984 г. в Лос Анжелис и то само защото градът е имал съществуваща инфраструктура, но като цяло са създадени съвсем малко работни места след събитието.
Поразяващо за мен е как толкова много хора са се нахвърлили да хулят и плюят космонавтиката за прахосване на пари, а в същото време в българските новинарски електронни уебсайтове почти не открих коментари, обвиняващи организаторите на Олимпиадата в същото… Как се нарича това поведение? Аз го наричам лицемерие и тесногръдие. Къде е разликата? Дали е в това, че във вашия живот ръководна роля играят зрелищата, а науката и познанието стои на втори план? Вярно е, че нямам право да отсъждам кой какъв е, но ако това е така, аз не намирам подобна позиция достойна за уважение.
Между другото аз не съм противник на Олимпийските спортове, нито на футбола, нито на баскетбола. Просто си позволих известно своеволие и реших да илюстрирам лицемерието с един пример. Аз съм сигурен, че спортистите заслужават успехите си, защото за да получат медал те се трудят усърдно с години. Но подобно нещо заслужават и космическите инженери. Те са работили в продължение на едно десетилетие, само и само на 6 август работата им да бъде изпитана в рамките на едни бурни и зрелищни 7 минути на навлизане в атмосферата на непозната планета! И когато всичко завърши успех и някои от тях плакаха от радост, те с пълно основание бяха посрещнати като рок звезди – защото това е един заслужен успех.
От друга страна космонавтиката създава работни места. Аз съм говорил хиляди пъти за изобретения в нашия бит, които водят началото си именно от космонавтиката. Безцветните зъбни скоби, които са по-естетични и по-малко дразнещи, са създадени от материал, изработен първо в НАСА, когато агенцията е експериментирала с различни материали за изработка на топлинни щитове на космически кораби. Инфрачервените термометри, които намират приложение в медицината, водят началото си от дистанционното измерване на температурата на други небесни обекти. Едно от модерните приложения на съвременна технология от „Международната космическа станция” идва от роботизираната й ръка – благодарение на технологията днес е възможно да се извършват операции по време на ЯМР!
Някои хора биха запитали: добре, не е ли все пак по-добре да се инвестира директно в медицината, а не да се чака тези изобретения да се появят като страничен продукт на космонавтиката?
За съжаление светът не работи по този начин и никога няма да работи. Ако предположим, че вие разбирате много добре от термодинамика и ви е възложена задача да изобретите по-добра фурна. За това ви се дава неограничен бюджет. Вие бихте изработвали много различни видове фурни, но всички те ще са обикновени фурни с нагреватели. Колкото и пари да ви се дават, вие никога не бихте измислили и изобретили микровълновата фурна – защото тя идва от съвсем друга област на живота, с която нямате допир – радарната технология.
Но да изключим това, че космонавтиката наистина е полезна за човечеството. Има един факт, който ме притеснява повече. Това е пренебрежението на човек към познанието, което все повече завладява съвременния свят. Което може да идва и от лошо възпитание, от лошо образование, от лоша политика. Преди десетилетия децата са били възпитавани ето така: „Учи мама, учи, учението е важно нещо, учи да си интелигентен, възпитан”. Днес рядко чувам за родители, които възпитават децата си по подобен начин. По-скоро нещата клонят към това… „Абе може да се оправиш в живота и без да учиш”.. Липсва това преклонение към познанието, към науката, към новото, което предците ни, народните будители са имали.
Как да очакваме, че нашето общество ще оцелее изобщо с такъв подход?