5 май 2014 г. 13:15 ч.
Светослав Александров. Метеорологичните условия на Марс са изключително динамични. Това е доста изненадващо, още повече като имаме предвид, че атмосферата на планетата е с плътност 1% от тази на земната. Чудно е как може при такава тънка атмосфера да имаме такива резки промени в рамките на дни, даже на часове...
На 1 март тази година автоматичната станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър", която понастоящем обикаля около Червената планета, направи снимки на региона Nili Patera. Този регион представлява поле от дюни - и изглежда, че тези дюни се променят непрекъснато.
Тази снимка на региона Nili Patera е направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" на 1 март 2014 година. Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
Ако сравним снимка, направена на 1 март тази година, със снимка от 22 ноември 2012 година, разликите са видими (препратка-тук).
Изглежда, че вълничките на дюните са се преместили, а освен това и някои от границите също са се отместили.
Подобни промени ясно доказват, че макар и атмосферата на Червената планета да е тънка, ветровете са достатъчно силни, за да променят околния пейзаж.
Снимките на "Марс Риконисънс Орбитър" са направени с камерата HiRISE. Камерата е една от 6-те инструменти, които са монтирани на автоматичната междупланетна станция.
И още интересна информация за времето на Марс : като правило планетата е суха, студена и небето е ясно. През летните дни температурата в областта на екватора достига 20 C. Така че, ако атмосферата беше годна за дишане, бихме могли да носим тениски с къс ръкав. През нощта обаче температурите биха могли да паднат и до -90 C. И това са летни температури през нощта. А през зимата температурите могат да достигнат и до - 140 C. Заради големите температурни различия между деня и нощта се образуват топли и студени температурни фронтове, които могат да доведат до гигантски прахови бури. Праховите бури могат да обгърнат цялата планета в продължение на седмици!!! Праховите бури са известни на изследователите още преди космическата ера, при епохата на телескопичните наблюдения на Марс. Между 1796 и 1809 година френски астроном е наблюдавал "охрено було", което покрива планетата. Сто години по-късно, през 1909 година, Антониади съобщил, че Марс изглежда по-жълт, когато е най-близо до Слънцето и това си го е обяснявал с пясък и прах, вдигнати от вятъра.
Не всяко лято обаче има чак толкова големи вихрушки, които покриват цялата планета. И въпреки това през 2007 година се случи, когато марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" попаднаха в обсега на прахова буря. Макар че слънчевите батерии на марсоходите бяха покрити с прах, те оцеляха през бурята. Докато "Спирит" вече не работи, "Опортюнити" продължава да се разхожда на повърхността на Марс. А пък новият "Кюриосити", който кацна на Марс през 2012 година, е по-малко чувствителен към подобни атмосферни явления, тъй като се захранва с ядрен източник, а не със слънчеви батерии.
Освен праховите бури, днес се знае, че на Марс понякога вали сняг - както от воден лед, така и от въгледвуокисен лед. Дъждове по принцип не падат обаче, заради тънката атмосфера.