11 май 2014 г. 12:45 ч.
Светослав Александров. През последните няколко дни се заговори упорито затова как Русия ще колонизира Луната до 2030 година. Акцентът в новинарските емисии винаги е върху политическото говорене, а не върху техническата част на въпроса. Затова дойде време да напиша тази статия, която е фокусирана преди всичко върху технологичното изпълнение на руската лунна програма. Още повече, че винаги съм казвал, че по отношение на грандиозните руски космически планове трябва да се гледа винаги с многократно по-голям скептицизъм, отколкото на плановете на НАСА, Европейската космическа агенция и на Китай. Ако на последните три космическите планове в една голяма част се реализират, при руската космическа програма по-голямата част от тях рядко напускат чертожната дъска. Ако мога да характеризирам руската космическа програма с едно кратко изречение, то би било: "Големи на приказки, малки на дела".
Но стига с тези дълги предисловия. Пристъпвам към същинската част на статията.
Руската космическа програма за усвояване на Луната получи своя текущ облик около една година след грандиозния провал на станция "Фобос-Грунт" през 2011 година. Напомням, че "Фобос-Грунт" беше предвидена да бъде амбициозна мисия до Марс, която включваше кацане на спътника Фобос, взимане на проби от него и доставката на пробите на Земята. Мисията се провали съвсем скоро при старта - прочее, съдба, която сполетява по-голямата част от руските междупланетни мисии още от съветско време.
Спускаемият апарат на "Луна-Глоб". Credit : NPO Lavochkin
През 2012 година Русия прие като топ приоритет лунната мисия "Луна-Глоб", която според информация от последните дни, трябва да бъде първата мисия, която да излети - още през 2016 година. Преди фиаското с "Фобос-Грунт" тя бе планирана да навлезе в паркираща орбита около Земята, след което да напусне околоземна орбита и самостоятелно да навигира през космическото пространство. Следва едно доста трудно кацане в района на Южния полюс на Луната - нещо, което не е провеждано от нито една космическа сила до този момент. Такъв беше планът преди провала на "Фобос-Грунт". А "Фобос-Грунт" през 2011 година беше важна мисия от тази гледна точка, защото при нея трябваше да се тестват всички тези първоначални компоненти от мисията - влизане в околоземна орбита, самостоятелна навигация и отправяне в междупланетното пространство.
Разбира се, провалът на "Фобос-Грунт" промени всичко. Като основна причина за него бе установено, че компютрите му са с лоша електроника и много от етапите при първоначалното протичане на мисията не са достатъчно добре тествани предварително, на Земята. Според вътрешна информация (изнесена от Анатолий Зак, автор на сайта RussianSpaceWeb), в НПО Лавочкин (бюрото, което отговаря за междупланетната програма на Русия) е била проведена чистка на екипа, който е разработил тези компютри. Това бил планът - при "Фобос-Грунт" компютрите летят за пръв път, но те стоят в основата и на всички следващи междупланетни мисии - "Луна-Глоб" и т.н. Но както споменах по-горе - проведена е чистка, целият екип е разформирован. Наместо това за "Луна-Глоб", същата мисия, която трябва да лети през 2016 година, са избрани компютри, които вече се използват и са тествани - компютрите на относително надеждните навигационни спътници "ГЛОНАСС". Това доказва, че проблемът с компютрите на "Фобос-Грунт" е бил толкова сериозен, че се е стигнало решението да бъде изхвърлена цялата система на боклука, вместо да се поработи върху нея и да се усъвършенства.
И така, според последните планове, сега "Луна-Глоб", която трябва да лети през 2016 година, ще използва компютри от спътниците "ГЛОНАСС". Но това води след себе си нови недостатъци - трябва нов софтуер, който е адекватен за задачата за лунното кацане, както и други модификации. Изглежда, че в усилията си да побързат и да изпълнят срока за полет през 2016 година, отново се правят промени, без да има адекватно интегриране на космическия апарат. Пак Анатолий Зак ни напомня, че във форума на "Новости-космонавтики" е имало човек (потвърдено и от вътрешни източници), който ни информирал, че проектът "Луна-Глоб" вече върви по пътя на провала на "Фобос-Грунт".
Друга една мисия, планирана от Русия, носи името "Луна-Ресурс". Интересното при нея е, че трябваше да лети още в края на 2012-2013 година. Всъщност това беше Индо-руската мисия, известна и като "Чандраян-2". Изстрелването на мисията беше предвидено да стане с индийска ракета GSLV.
Отлаганията при изстрелванията на GSLV доведоха до отлагане и на мисията. Но и провалът на "Фобос-Грунт" доведе до отлагания - на практика "Луна-Ресурс" беше върната също още на чертожната дъска и всички досегашни разработки бяха прекратени. Засега изстрелването на "Луна-Ресурс" е предвидено за след 2019 година. Това явно не се е понравило на индийците (които вече имат успешно изстрелване на GSLV и са почти готови с ракетата) и те прекратиха участието си в съвместната програма. През 2013 година Индия изстреля мисия до Марс - "Марсианска Орбитална Мисия", а следващата й лунна мисия ще бъде изцяло индийска, с индийски спускаем апарат и индийски луноход. Русия, съответно, продължава по безкрайно отлаганата мисия "Луна-Ресурс" самостоятелно.
И така, имайки предвид текущото състояние на роботизираната лунна програма на Русия, много ми е трудно да повярвам, че страната ще успее да стигне до пилотируеми лунни мисии през 2028 година.
За да се стигне обаче до пилотируеми лунни мисии и строеж на лунна база, Русия има нужда, освен всичко останало, и от тежкотоварна ракета. При залеза на СССР имаше такава - "Енергия", която извеждаше совалката "Буран" в околоземна орбита и можеше да бъде адаптирана при пилотирани мисии до Луната и Марс. Но с настъпването на икономическата криза дойде края и на "Енергия".
Днес Русия разработва нови ракети - "Ангара". Както вече писах на страниците на сайта, Русия е почти готова за изстрелването на първата "Ангара" в лекотоварен вариант - "Ангара 1.2", което ще стане на 25 юни.
Тежкотоварната ракета от семейството, която на този етап е само концептуална (но по последна информация от РИА Новости вече й е дадена зелена светлина за разработка), се нарича "Ангара 7". Тя ще е в състояние да извежда в околоземна орбита между 30 и 40 тона полезен товар.
Масата на изстрелването при различните варианти на "Ангара 7" варира между 1 122 и 1 181 тона. Централното ядро на първата степен ракетата има големина, взаимствана от тази на "Протон". Освен това към него ще бъдат прикачени шест допълнителни ускорителя, които ще са взаимствани от първите степени на по-малки ракети "Ангара". Всички степени ще бъдат оборудвани с двигатели "РД-191". Горивото ще е керосин и кислород.
Пилотируемата версия "Ангара - 7П" ще има стартово тегло 1 125 тона. Нейната товароподемност ще е 36 тона в околоземна орбита.
Освен стандартните степени, които работят с керосин и кислород, има концепции за варианти с горни степени, заредени с криогенно гориво - течен водород и кислород. Това се очаква да повиши драстично товароподемността.
В общи линии, това са руските планове за предстоящата лунна инвазия.
Не е ясно колко ще струва цялото начинание, но поне първият роботизиран етап се изчислява да е на 28.5 милиарда рубли. Пилотираният кораб може би ще струва 168 милиарда рубли, макар че Русия се надява и на частни инвеститори.