16 ноември 2013 г. 10:30 ч.
Светослав Александров. Индийската Марсианска Орбитална Мисия (МОМ) приключи успешно с повдигането си на орбитата! Петата и последна такава маневра беше проведена благополучно тази нощ, повдигайки апогея (най-далечната точка от Земята) до 192 874 километра.
Индия, за разлика от други държави, не разполага с мощна ракета, която да може да изпрати директно мисия към Марс. Затова автоматичната междупланетна станция беше изстреляна в околоземна орбита с апогей 23 563 километра, а след това самите двигатели на станцията започнаха да я ускоряват постепенно и да повдигат орбитата. Днес маневрите за повдигането на орбитата приключиха!!!
Тази илюстрация показва всички орбитални промени, които претърпя автоматичната междупланетна станция на Индия след изстрелването си. Image credit : ISRO
През следващата една-две седмици индийските специалисти оповестиха, че ще започнат да проверяват състоянието на научните инструменти на борда на станцията. МОМ има пет инструмента с общо тегло 15 килограма, сред които камера за цветни снимки и сензор, който ще търси метан.
Следващият етап от полета на МОМ ще е на 1 декември, когато станцията ще запали двигателите си за окончателно напускане на околоземното пространство и отправяне към Марс.
Индия разглежда научната дейност като бонус, който би бил добре дошъл при евентуален успех на мисията. Основната цел, поставена от специалистите, е : придобиване на технологичните умения за осъществяването на междупланетно пътешествие до Марс. Самият опит, който страната придобива с автоматичната междупланетна станция, е достатъчно важен за нея.
Индийската космическа програма съществува в продължение на повече от 30 години, но през по-голямата част от това съществувание тя бе насочена към околоземни сателити, целящи да подобрят живота на бедното население. През 2008 година Индия за пръв път изстреля автоматична лунна станция "Чандраян 1", която успешно работеше в орбита около Луната и откри наличието на следи от вода. Изстрелването на МОМ на 5-ти ноември е смела стъпка напред, тъй като мисиите до Марс са много по-трудни от лунните.
Индия има и други планове - стабилизиране и подобряване на надеждността на новата тежкотоварна ракета GSLV, която да позволи осъществяването на роботизирано кацане на Луната. Засега то е планирано за 2016 година. В плановете на Индия присъства и строеж на пилотиран космически кораб, но страната не се ангажира да постави срок за неговото изпълнение.
Мнозина виждат в Марсианската орбитална мисия опит на Индия да изпревари други конкурентни страни от Азия и да придобие престиж на световната космическа сцена. Китай вече има две успешни орбитални мисии до Луната, а през декември ще се опита да реализира и безпилотно лунно кацане. Но първият китайски опит за изучаване за Марс приключи с провал, след като през 2011 година "Фобос-Грунт" аварира скоро след изстрелването си. Към "Фобос-Грунт" летеше прикачена автоматична междупланетна станция на Китай за изучаване на Марс. Безспорно един евентуален успех на Индия ще има огромен отзвук в региона.
Засега Индия обаче се въздържа да потвърди открито, че се надпреварва с други страни. Наместо това индийските космически специалисти казват, че страната се надпреварва със самата себе си, непрекъснато усъвършенствайки се.
За повече информация: Фейсбук страница на МОМ