19 февруари 2014 г. 15:15 ч.
Светослав Александров. Представете си изследовател, който изучава земните градове, използвайки снимки на хоризонта с ниска разделителна способност. Снимките са направени от разстояние няколко километра, при положение, че камерата е предназначена за портретни изображения, като при това е снимано при залез слънце. От тези неясни снимки изследователят прави грандиозни заключения за качеството на възхуда в градовете, как изглеждат техните сгради и колко често вали в тях.
По подобен начин учените разглеждат атмосферите на извънслънчевите планети, като правят заключения за това дали в тях се съдържат вода и кислород. Вместо да се правят грандиозни заключения с публични новини, по-добре е да подходим с търпение по въпроса, счита Адам Бъроус, който е автор на обзорна статия за Proceedings of the National Academy of Sciences.
Планета през погледа на художник. Image credit : NASA
Бъроус е съгласен, че изучаването на атмосферите на извънслънчевите планети е важно и това е ключ към въпроса как точно тези планети са се развили и дали на тях има живот.
Но методите, с които изучаваме атмосферите, са предназначени преди всичко за изучаването на планетите на нашата Слънчева система и звездите. Те не са предназначени за изучаването на отдалечени, бледи и комплексни обекти, каквито представляват планетите около други звезди.
И на базата на такива неподходящи проучвания се правят големи научни доклади и бомбастични заглавия в медиите. На практика според тези оптимистични публикации чуждите планети се считат като благоприятни за живот, нещо, което се базира на неясни и непълни наблюдения.
Независимо, че има много разтръбени резултати, много малко са категоричните факти за извънслънчевите планети, които знаем от 1992 година насам, когато е открита първата планета около друга звезда. И дори по-голямата част от тези малко категорични факти са с нищожна значимост.
"Екзопланетните изследвания са в период на продуктивен кипеж, което показва, че правим нещо ново, което по-късно ще съзрее", смята Бъроус. "Нашите наблюдения просто не са от достатъчно качество, за да направим заключенията, които искаме да направим".
По-голяма част от данните идват от нискорезолюционна фотометрия, която използва промените в радиацията и светлината, която излъчва даден обект. Тази информация е достатъчна за установяването на орбитата на дадена извънслънчева планета и за нейния радиус, но самите облаци, условията на повърхността на планетата, околоосното въртене, тези фактори могат да изкривят резултатите. Дори по-нови техники като транзитния метод (използван от телескопа "Кеплер") могат да предизвикат заблуждения, ако планетата има много гъста атмосфера и твърдо ядро.
"Начинът, по който изучаваме извънслънчевите планети, трябва да бъде коренно различен, тъй като не можем да отидем до тях със спътници или космически сонди", казва Бъроус. "По-скоро става въпрос за наблюдения. Трябва да сме детективи. Опитваме се да намерим следи и най-добрите известни нам следи от средата на 19-ти век са били спектрите. Това е единственият начин да разберем атмосферите на планетите".
Ученият е сигурен, че в момента, когато се разработят по-добри спектрални анализи, и когато имаме спектрални данни с високо качество, много от наскоро направените заключения за екзопланетните атмосфери ще бъдат отхвърлени.
Адам Бъроус е дългогодишен изследовател на екзопланети. Той е човекът, предсказал наличието на "горещи Юпитери"- газови гиганти, които обикалят много близо до своите звезди. Предсказанието му е направено месеци, преди да бъде открита първата такава планета.
Източник: Princeton Uni