9 март 2014 г. 01:40 ч.
Светослав Александров. Пътуването във времето е реалност! Разбира се, мнозина от нас са чели научно-фантастични произведения за пътешественици във времето, като например "Машината на времето" на Хърбърт Уелс, или са гледали филми - "Машината на времето" - от 1960 и 2002 година, "Терминатор" и т.н...
Повечето от нас приемат пътуването във времето просто като фикция, художествена измислица. Но благодарение на физичния ефект на т.нар. разтегляне на времето, или дилатация, знаем, че пътуването във времето наистина се случва.
Изкуствените спътници и "Международната космическа станция" се явяват своеобразни машини на времето. Нанси Аткинсън от сайта Юнивърс Тъдей ни информира, че космонавтът Сергей Крикальов е летял в космоса общо 803 дни, 9 часа и 39 минути - абсолютен рекорд за общ престой в космическото пространство. Но докато е летял, той също така е пропътувал в собственото си бъдеще с 0.02 секунди.
Космонавтът Сергей Крикальов. Credit : NASA
Разтеглянето на времето се причинява от различията в гравитационното привличане или относителната скорост - тези две неща влияят върху времето по различен начин. Когато астронавти и спътници обикалят около Земята, те са по-далече от центъра на планетата в сравнение с хората, които се намират на Земята - така те изпитват по-малко гравитационно времево разтегляне. Ако гравитационният фактор е по-значим, това би означавало, че времето за астронавтите би било по-бързо, и когато се завърнат на Земята, ще "се върнат" към миналото, в сравнение с когато са били в космоса!
Времевото разтегляне заради скорост обаче би означавало нещо съвсем различно - че часовниците на "Международната космическа станция" вървят по-бавно в сравнение с тези на хората, които са на Земята. Когато те се завръщат на Земята, това би било завръщане към бъдещето.
Кое от двете влияния е по-значимо? Влиянието на времевото разтегляне заради гравитацията е доста нищожно, защото привличането на Земята е слабо. Поради тази причина влиянието на времевото разтегляне заради скорост е по-значимо. Практически астронавтите пътуват напред в бъдещето си в сравнение с хората на Земята!
След шестмесечен престой на "Международната космическа станция" един астронавт е остарял по-малко от един човек на Земята със 0.007 секунди.
Ефектът наистина е доказан и измерим. GPS спътниците, които обикалят около Земята със скорост 14 000 километра в час, губят няколко микросекунди от техните часовници на ден, в сравнение с часовниците на Земята.
Ако някой ден човечеството развие междузвездна технология с възможност за пътуване до чужди звезди, ефектът би бил дори още по-сериозен !!!
Нека да приемем, че един космически кораб пътува до центъра на Галактиката ни със скорост, близка до тази на светлината. Разстоянието между Слънцето и галактическия център е 30 000 светлинни години. При такава висока скорост часовниците на борда на космическия кораб ще тиктакат изключително бавно. Макар и на такова голямо разстояние - 30 000 светлинни години, един човешки живот ще стигне за полет до центъра на Галактиката и обратно.
Но скоростта на космическия кораб спрямо земните часовници винаги ще бъде по-малка от 1 св. година на година. Така че когато астронавт пропътува 30 000 св. години до центъра на Галактиката и още толкова на връщане, той може да е още млад. Но на Земята ще са минали цели 60 000 години!