14 февруари 2014 г. 17:30 ч.
Светослав Александров. Неочакваното възстановяване на лунохода "Нефритен заек" тази седмица, след като вече авторитетни китайски и западни медии го бяха обявили за мъртъв, ни напомня, че в космонавтиката чудеса се случват.
Китайският луноход, заснет от спускаемия апарат. Credit : Chinese Academy of Sciences
И докато повечето хора си мислят за "Аполо 13" или поправката на космическия телескоп "Хъбъл" от астронавти, има много други чудеса, които са се случвали и за които дори не знаете. В тази статия ще ви разкажа за някои от най-куриозните случаи, когато след безнадеждна ситуация се стига до неочакван обрат и частично или пълно изпълняване на първоначалната мисия.
1. Космическият апарат "Галилео" и неговата антена
Ето как е изглеждала повредената антена на "Галилео", докато е бил в орбита около Юпитер. Credit : NASA/JPL
Днес човечеството е запомнило космическия кораб "Галилео" с невероятните си открития - воден океан под повърхността на Луната на Юпитер - Европа, неочакваният вулканизъм на Йо, магнитното поле на луната Ганимед... но на 11 април 1991 година мисията е била пред провал.
На тази дата вече са били изминали 18 месеци от 6-годишно пътешествие към Юпитер. Дотогава "Галилео" бил облетял Венера и Земята. Всичко е изглеждало добре, докато в един момент...
Инженерите изпращат команда към високочестотната антена да се разтвори. Високочестотната антена е необходима за изпращането на данни от Юпитер към Земята, но нещо се обърква. По време на изстрелването и началните етапи от пътя е била сгъната и се е очаквало да се разгърне като чадър по-нататък. Но три от "спиците" не се разтварят правилно и антената заприличва на ... повреден чадър, както много добре може да си представите как би изглеждал, ако две-три от спиците му зациклят...
Оттук насетне ужасът започва. Как може да бъде спасена мисията? Разследването на ситуацията показва, че най-вероятната причина за аварията е че поради дългите отлагания на изстрелването (заради катастрофата на совалката "Челинджър") никой не се е сетил да подмени смазочните масла. Но осъзнаването на причината не помага особено. Инженерите правят опити да развижат двигателя и да разгърнат зациклилите "спици". Не се получава. Ражда се дори и щура идея "Галилео" да бъде насочен към Земята и да премине в горните слоеве на атмосферата, за да може тя да загрее механизмите и евентуално да ги освободи...
Накрая решението се оказва доста по-различно. Компютърът е препрограмиран и повечето от научните данни се изпращат през нискочестотната антена. Мисията е спасена.
2. Слънчевата обсерватория "Сохо" губи ориентация и сигнал със Земята
Слънчевата обсерватория "Сохо". Credit : NASA/ESA
Обсерватория "Сохо" за изучаване на Слънцето е изстреляна през 1995 година и работи до ден днешен!!! Мисията продължава цели 18 години... и това е много по-голямо чудо, отколкото си мислите.
На 24 юни 1998 година екипът започва серия от маневри. Резултатите се оказват плачевни - обсерваторията започва да се върти неконтролируемо, да губи електрическа мощност, не се насочва правилно към Слънцето и естествено, губи се и радиоконтакт със Земята.
Минават ден, два, три ... седмици... На 23 юли с помощта на обсерватория "Аресибо" и DSN антените позицията на "Сохо" е определена. На 3 август най-накрая е открит сигнал - първи сигнал, получен след 25 юни. Най-накрая започват операциите по спасяването, които се оказват успешни.
3. Марсоходът "Спирит" - КОШМАР ДНИ СЛЕД КАЦАНЕТО!!!
Снимка от "Спирит". Credit : NASA/JPL-Caltech/Arizona
Не, това вече не искам да си го спомням!!! Самият аз се сещам за това... и беше ужасен ден!!!
Става въпрос за 21 януари 2004 година. Бяха минали броени дни след кацането на 4-ти януари. "Опортюнити" още не беше кацнал (кацането му бе на 25-ти януари). Марсоходът "Спирит" просто престана да комуникира със Земята. Толкова малко време беше минало - твърде малко, за да направи каквито и да е открития. И изведнъж мисията беше пред провал.
НАСА призна, че положението е сериозно. И че трябва да се молим проблемът да е софтуерен, а не хардуерен. Спомням си много ясно, че макар че се даваха някакви надежди за възстановяване, то щеше да е частично, а не пълно.
Слава Богу, проблемът, свързан с флаш паметта, наистина се оказа софтуерен. След промяна в софтуера и реформатирането на флаш паметта, всичко се оправи. Още на 24-ти януари, ден преди кацането на "Опортюнити", беше установена причината, а на 6-ти февруари 2004 година "Спирит" е напълно възстановен (напук на прогнозите) и работи безпрепятствено чак до 2010-та.
4. Чудото на японския сокол - "Хаябуса"
"Хаябуса" каца на астероид. Credit : JAXA
Японската междупланетна космонавтика е странно животно. Почти винаги възникват проблеми, при това сериозни. Често те са фатални, но понякога след много перипетии настъпва успех.
"Хаябуса" е японско чудо. Мисията трябваше да отиде до астероид, да кацне на него, да вземе проби и да ги достави обратно на Земята за по-нататъшно изследване. И УСПЯВА ВЪВ ВСИЧКО. Как го прави, и аз не разбирам - още повече, че слънчево изригване уврежда слънчевите батериии, малкият самоходен апарат "Минерва" не успява да кацне, системата за събиране на проби се поврежда, жироскопите също се повреждат и в края на 2005 година губи контакт със Земята поради теч на гориво. По-късно контактът е възстановен. След дълго лъкатушене в космоса капсулата се връща в атмосферата на Земята през 2010 година и каца. Тъй като механизмът за събиране на проби не е сработил, японските специалисти не знаеха дали в капсулата ще има проби от астероид. На помощ Япония вика специалисти от НАСА. И о, чудо - в контейнера има събрани около 100 мънички проби от астероида.
5. Когато си оплескал работата, не се отчайвай - природата може да е благосклонна към теб.
Катастрофата на "Дженезис". Credit : NASA
През 2001 година НАСА изстрелва "Дженезис", сонда за събиране на Слънчев вятър. Събирането е наред, всичко приключва успешно - следва кацането на спускаемата капсула на Земята със събраните проби.
Специалистите от НАСА се опасяват, че дори и при нормално кацане могат да се увредят крехките проби. Затова те тренират - със специален хеликоптер, който трябва да улови капсулата по време на кацането за ушите, извинявам се, имам предвид парашута.
Така че изненадата е огромна, когато парашутите на капсулата не се разтварят и тя просто се забива в Земята. Ох!!!
Оказва се, че някой техник е оплескал работата и е инсталирал сензорите неправилно.
Но заради меката почва, дори и твърдото кацане не успява да увреди повечето от пробите. Мисията завършва с успех и пробите са анализирани. Всичко завършва с хепи енд, макар и неочакван.