На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA
Това е безплатен откъс от главата "Наука и псевдонаука" в книгата "Аз, виртуалният астронавт" на Светослав Александров. Цялата книга можете да закупите в електронен формат на цена от 5 лева на сайтовете на книжарница "Книгите" и книжарница "Хеликон". Понастоящем се работи и по хартиен тираж: очаквайте подробности в най-скоро време!
8 февруари 2019 г. 13:20 ч.
Светослав Александров. Ние, българите, сме големи носталгици. По-възрастните изпитват носталгия по социализма, когато „всеки е имал възможност да почива през лятото и хладилниците са били пълни“. По-младите изпитват носталгия по 90-те с уникалната Eurodance музикална атмосфера. Психолозите смятат, че проблемът с носталгията е, че „миналото представлява идеализирана версия на нещо желано, а не реално“ и също така „когато викаме в съзнанието си някакъв спомен, ние го правим по начина, по който мозъкът ни е избрал да го изкриви, а не чрез действителността на събитията“ [33]. Така всички ние си спомняме с умиление за първите ни любовни трепети, но пък избираме съзнателно да забравим моментите на раздяла, когато първото гадже ни е било шута. Миналото ни изглежда познато и уютно, докато бъдещето е плашещо и изпълнено с опасности. Масово българите си спомнят за безплатното здравеопазване и образование през социалистическо време, но избират да не помнят за репресиите и за лагерите на смъртта. Миналото винаги изглежда розово, защото мозъкът ни съзнателно прецежда неприятните спомени и задържа добрите впечатления. Така се съхраняваме като хора, но същевременно губим представа за това каква е била реалността.
Много хора, обвързани емоционално с научно-технологичния прогрес, идеализират 60-те и 70-те години на миналия век. Онези времена, когато са излитали първите спътници, първите сонди до Луната и Марс, първите станции. Времената на надпревара, когато наистина са се харчили много пари за космонавтика. Ако трябва да вярваме на носталгиците, тогавашните десетилетия са били славни, докато днес прогресът е спрял и няма изгледи да потръгне отново.
Реалистично погледнато, днес прогресът е спрял само в сферата на пилотираната космонавтика до далечни планети – вече няма пилотирани полети до Луната. Това предизвиква силна носталгия. През 60-те години в САЩ нацията като че ли се бе обединила в името на едно по-добро технологично бъдеще. После, според носталгиците, гадните политици се намесили и спрели стремежа на американците към звездите. Проблемът на този тип романтизъм е, че култивира определен тип вяра – че една нация може да постигне велико дело само ако всички хора се обединят в името на това дело [34]. Всъщност по-малко от 50% от хората са вярвали тогава, че си струва да се дават пари за мисиите „Аполо”.
Вглеждайки се по-внимателно в миналото, без да го пречупваме през розовите очила на нашата младост, ще осъзнаем следното – в много отношения тогавашните години не са били по-добри от днешните. А днешните години са много по-добри от тогавашните! В България е било истинско чудо да се види репортаж от западна мисия до Луната или Марс навреме. Но и на Запад не е било много по-добре. Тогава, както и сега, медиите не са отделяли голямо внимание на космическите мисии и е било истинска рядкост да се видят публикации или телевизионни репортажи за последните космически открития. Говорим за свят преди епохата на Интернет.
Това е бил свят, в който е можело да разчиташ само и единствено на обикновените медии. Преди време някои западни „хардкор“ космически ентусиасти ми разказваха как са получавали снимки от НАСА – чрез писма и колети по обикновената поща. Защото не е съществувал друг начин. Нямало е големи интернет архиви, чрез които днес всеки човек може да има достъп до цялата научна продукция на междупланетните експедиции.
В Източния блок космонавтиката е била държавна политика и мощен символ на пропагандата. Да, съгласен съм. Но като изключим пощенските марки с лика на кучетата Белка и Стрелка, социлюстрациите и детските площадки с катерушки с формата на ракети, съветската програма се е провеждала в строга секретност. Изстрелванията на космическите ракети никога не са били обявявани предварително. Да гледаш космически полет в реално време – това било абсурдно. Стартовете са били оповестявани с голяма фанфарност и пропаганда едва след тяхното провеждане и то само ако са успешни. Неуспешните са се считали за петно върху режима и съответно са били потулвани. Само една малка част от снимките на лунните и междупланетни мисии били обнародвани своевременно, а за разлика от западните космически ентусиасти, които са имали повече възможности за достъп до данните, живеещите в Източния блок, включително и в България, са се ограничавали само до телевизионни предавания, изрезки от вестници, както и специализирани издания от рода на „Наука и техника за младежта“ и „Космос“. Интересен факт, за който мнозина не знаят, е, че след първото съветско кацане на Луната през 1966 година първо британската обсерватория Джодрел-Бенк е успяла да прихване сигнала от автоматичната станция. Западните специалисти не само декодирали снимките, но и ги разпространили в западните медии още преди живеещите в Източния блок да чуят за тях [35].
Космическите програми в днешно време нямат такова високо ниво на секретност, без да броим тази на Северна Корея, разбира се. Вече и китайската космическа програма е по-отворена в сравнение с някогашната програма на СССР. Ние, космическите ентусиасти, имахме възможност да проследим в реално време първата китайска космическа разходка през 2008 година, както и първото роботизирано китайско кацане на Луната в края на 2013 година. По същия начин сме в състояние да следим развитието на голяма част от космическите полети в реално време, независимо от това дали се провеждат от НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА), Японската космическа агенция или Роскосмос. Разбира се, има известни нюанси и различия в начините, по които космическите агенции ни поднасят информацията. Видеоизлъчванията на ЕКА по-рядко ни позволяват да следим отделните стъпки на космическите полети, вместо това тези излъчвания изобилстват от видеопрезентации и интервюта. Това дразни тези от нас, които са свикнали да наблюдават космическите полети стъпка по стъпка. Видеоизлъчванията на Роскосмос са доста по-подробни, при изстрелването на ракетите получаваме подробна информация за разделянето на ракетните степени, запалването на двигателите, освобождаването на обтекателите и параметрите на орбитите. Но пък за сметка на това руснаците притежават дразнещия навик да прекратяват незабавно излъчването, когато възникне някакъв проблем. Подобна е политиката и на тези частници в САЩ, които осигуряват видеоизлъчвания на полетите си (...)
Прочетете цялата глава, след като закупите електронната книга от книжарница "Книгите" (линк) или "Хеликон" (линк).
Оценете "Аз, виртуалният астронавт" в Goodreads (линк).