Светослав Александров. На 16 юли 2008 г. се навършват 39 години от изстрелването на кораба Аполо 11. По-късно астронавтите Нийл Армстронг и Бъз (тогава Едуин) Олдрин стъпиха на Луната, докато Майк Колинз остана в окололунна орбита.
Не всички са съгласни с това. Има някои, които разпалено твърдят, че лунните кацания никога не са се осъществили – поне не в пилотиран режим.
Но така ли е всъщност?
Хората, които стъпиха на Луната, се върнаха обратно успешно. Но те не се върнаха с празни ръце – както известните мореплаватели, които кръстосвали моретата преди векове и са донасяли предмети от чуждите земи, така и астронавтите не се прибраха на Земята с празни ръце. Те донесоха тук голямо количество лунни скали.
“Лунните скали са уникални”, твърди д-р Дейвид Мак Кей от космическя център Джонсън на НАСА. “Те се отличават от земните по много аспекти”.
“Например”, твърди д-р Марк Норман от Тасманийския университет, “лунните скали почти нямат вода в тяхната кристална структура и известни субстанции, които се срещат на Земята в изобилие като глини, напълно отсъстват на Луната”.
Норман продължава: “Ние открихме частици от прясно стъкло в скалите от Луната, които са образувани от вулканична активност и от метеоритни удари в продължение на 3 милиарда години. Наличието на вода на Земята бързо разрушава такова стъкло само в рамките на няколко милиона години. Тези скали трябва да идват от Луната!”
“Лунните скали също така са набраздени с мънички кратери от метеоритни удари. Това може да стане само на тяло без атмосфера”, добавя Мак Кей.
Разбира се, има хора, които не са съгласни с това и продължават да ръсят куп глупости. Да разгледаме аргументите им за лунните скали:
-
Лунните скали лесно могат да бъдат изфабрикувани в лаборатория.
Много автори на конспирационни теории твърдят това, но нито един от тях не е бил в състояние да предложи процес, които да доведе до уникалните свойства на скалите.
-
Обикновени земни скали са били изпечени в радиационна фурна, за да наподобят лунни скали
Има ли някой, който би обяснил какво представлява тази така наречена “радиационната фурна” и какъв ефект би имала тя върху минералите? Това твърдение не е нищо повече от неиздържана хипотеза, без да са приложени никакви доказателства.
-
НАСА има фурни, които нагряват до 5 000 градуса по Фаренхайт, и са способни да произведат всякакъв минерал (твърдение на Бил Кейсинг)
За съжаление Кейсинг няма научна степен по геология. Професионалните геолози не са съгласни с това.
Съгласно Келър топенето на съставен материал ще доведе до формиране на конвекционни слоеве, които ще се запазят и при втвърдяването. Конвекцията е функция на гравитацията и лунните скали имат такива слоеве, които ясно показват, че скалите са се формирали при по-ниска гравитация :)
-
Просто поставяте скалите в микровълнова фурна и това би било довело до радиационни ефекти, които геолозите казват, че засягат лунните скали
Явно конспираторите знаят по-малко за микровълновите фурни, отколкото за лунна геология. Микровълните не са йонизираща радиация. Ако сложим скала в микровълнова фурна, няма да има промени в химическия или кристалния строеж. Просто ще получите по-топла скала!
-
Геолозите казват, че лунните скали не се различават съществено от базалтовите, които се срещат в океана! Очевидно НАСА е намерила океански базалти и ги е представила за лунни скали.
Не е вярно, че геолозите не виждат разлика между лунните и океанските базалти! Лунните скали са анхидрозни – в тях няма вода! Това не е така при океанските базалти.
-
Вернер Фон Браун е бил в Антарктида, за да вземе лунни скали, които са били избити от лунната повърхност от ударите и са паднали на Земята като метеорити.
Още едно неправдоподобно обвинение! Защо точно Вернер Фон Браун е бил в Антарктида? Инженер, който е гений в реактивното движение не е задължително да има познания по лунни скали. За тази работа трябва геолог! Ето как авторите на коспиративни теории показват, че са некомпетентни по въпроса как работи НАСА и споменават само имената, които те знаят.
Лунни метеорити наистина съществуват и Антарктида е добро място за търсене. Но те трудно се намират! Аполо е доставил на Земята около 380 килограма материал! До 1990 година геолозите са намерили само 19 лунни метеорита. И това се дължи на съвместните усилия на международната научна общност! Трудно е да се повярва, че НАСА е имала възможност да събере 380 килограма в рамките само на едно десетилетие!
И не на последно място – лунните метеорити показват различия от скалите на Аполо. Лунните проби имат по повърхността много малки кратерчета, наречени “зап дупчици”. Те са причинени от микрометеорити и могат да се видят само под микроскоп. Но напълно отсъстват при лунните метеорити в Антарктида, защото външната им повърхност е обгорена при навлизането в земната атмосфера!
-
Добре, но тези “зап дупчици” могат да се направят в земни условия от ускорители на частици.
О, не. Има доста голяма разлика от удара на свръхскоростен метеорит и удара на ускорена частица. Дори днес не съществува толкова мощен ускорител! Освен това не само метеоритите бомбардират скалите. Космическите лъчи – също. Те оставят своя отпечатък върху лунните скали. Има изотопи в тях, които не се срещат нормално на Земята. Земята е защитена от подобни лъчения поради протективната атмосфера и магнетосфера.
-
Геолозите се обучават в правителствено-финансирани университети и работят в правителствено-финансирани агенции. Ако правителството иска да крие истинската природа на скалите, няма да му е трудно да контролира това, което геолозите знаят и научават.
Ако по-лесно за тези хора е да вярват, че целия бранш на науката се граби от десетилетия от правителството, нека си вярват...
Но пък ми е много интересно какво влияние би имало правителството на САЩ над Съветското. Съветската академия на науките е проучвала също лунни скали :) Има и други правителства и учени, които са го правили и не се интересуват от това какво правителството на САЩ мисли.
-
НАСА би могла да достави проби по начин, по който СССР са го направили – с безпилотни сонди.
В много отношения това е много по-трудно да се постигне от пилотирано кацане. СССР са се опитали неколкократно и имат повече неуспехи отколкото успехи в това отношение. Все пак някои Съветски мисии са успявали и са доставили общо около няколко грама материал. Американците са доставили килограми! Добре, нека приемем, че НАСА наистина са построили безпилотни сонди. Тук обаче стои въпросът кога тези сонди са изстрелвани и с какви ракети. Подобно начинание е трудно да се укрие, най-вече от СССР!
И ако приемем, че НАСА е построила мощна ракета – Сатурн 5, която е изстреляла голяма безпилотна мисия, способна да достави килограми проби – то това би показало, че агенцията е имала способността да изпрати и човек там :) А защо да не е изпратила хора, питам аз?