„Интелектуалните основи на астрологията бяха пометени преди 300 години и въпреки това тя продължава да се приема насериозно от много хора. Забелязвате ли колко лесно е да намерите списание за астрология? Практически във всеки вестник в Америка има рубрика за астрология. Почти в нито един няма седмична рубрика за астрономия"
-Карл Сейгън, Космос, епизод 3 "Хармония на световете"
2 май 2017 г. 17:21 ч.
Светослав Александров. Ако принципно се интересувате от наука, но през последната седмица не сте забелязали нарушения в силата (дъ форс), то тогава не се безпокойте - най-вероятно сте живял в пещера, в хралупа, под листо или някъде там, където звездите и планетите не са могли да ви повлияят. Няма значение, аз ще ви обясня за какво иде реч. Става въпрос за последния сблъсък на мнения, или (ако щете) алтернативни факти, между "Списание 8" (т.нар. наследник на старото списание "Космос") и блогъра, стоящ зад сайта "6nine" (източник). Понеже и аз съм от тези, които известно време стояха в неведение за последния конфликт на титаните на мисълта, реших да играя ролята на баш скептик и да не се доверя на учения, пък ако ще да се казва Айнщайн. Влязох в сайта на "Списание 8" (източник) и прочетох заглавията. "Да започнем важни дела - астрологична прогноза за 2-ри май - "Марс в Близнаци: война или мир?" и т.н. и т.н...
Когато бях малък и аз следях хороскопите във вестниците и по радиото. По-късно поотраснах и взех че престанах. Една част от хората на средна възраст, дори и да четат хороскопите, знаят, че тая работа нещо "не хваща дикиш", както се казва на жаргон - някак си е невероятно в днешния ден на всички хора от една зодия да им се случат сходни неща. И астролозите май го знаят и затова вече се разчита основно на личните контакти с хората.
Тъй че реших да си направя личен хороскоп според датата на раждане. Разбрах, че съм жизнена, общителна, изобретателна личност с лидерски амбиции и заложби. Освен това обичам живота. Има и някои негативни аспекти - податлив съм на стрес и депресии. Пляскам се по челото и си казвам - брех, това е вярно. Как така астрологът ми позна всичко?
Решавам да се поуграмотя малко. Сядам и чета. Не че не съм чел и преди, но си казвам, че е време да обърна най-накрая сериозно внимание на въпроса за астрологията. Собственик съм все пак на сайт за космонавтика.
Астрологията е древна дисципина. Това поне със сигурност е вярно. Вярно е, че във всяка една култура е възниквало под една или друга форма течение, което може да се опише с думата "астрология". Още от прастари времена хората са се интересували от поведението на небесните светила. Това е било изключително важно за практиката - примерно за определяне на местоположението на корабите. Но не само това - небесните обекти са се считали за богове, важни духове или най-малкото представители на божествени персонажи, които се занимават с делата на хората. Хората са се обръщали към звездите с надеждата да им се даде знак какво да правят. Поради това е възникнала астрологията - като система, която свързва планетите и важните съзвездия със смислените въпроси на живота. Астролозите вярват, че смислените съзвездия са тези, през които Слънцето преминава в рамките на годината (източник). Тези съзвездия са знаците на зодиака - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
В миналото астрономията и астрологията са били едно и също нещо. Но около времето на Йохан Кеплер, Галилео Галилей и Исаак Нютон астрономите осъзнават, че астрологичните прогнози са грешни. От този момент нататък основната задача на астронома е да използва методите на физиката за това, което се случва във Вселената (източник). След 17-ти век двете дисциплини се разделят завинаги и никога повече не се срещат. Астрономията е наука за изучаването на обектите и феномените отвъд атмосферата на Земята и е призната за академична дисциплина. Астрологията от друга страна използва небесните обекти, за да предсказва събития и се счита за вид гадателство, без да има досег с науката.
Но дори и днес има хора, които отдават на астрологията голямо значение. Нещо повече - самите астролози са на мнение, че правят наука. Те използват сложни математични формули и компютърен софтуер. И терминологията им е твърде комплексна - ако се поинтересувате, ще чуете за натална астрология, астропсихология, синастрия, хорарна астрология и т.н. Общото при всичките тези клонове е, че се правят предсказания за бъдещи събития или се използва модел за това какво трябва да е поведението на даден човек.
Крайният скептик би казал следното - няма никакво значение в кой месец си роден - кога се раждаш няма значение за това каква е твоята личност. Психологът Бен Хейдън (PhD) обаче ни напомня (източник), че това не е така - науката е установила например, че има корелация между месеца на раждане и някои психиатрични заболявания. Оказва се, че за един шизофреник е по-вероятно да е роден около февруари, отколкото през друг месец. Установената зависимост е малка, но все пак е статистически значима. Същото е открито по-късно и за биполярното разстройство - родените през пролетта имат по-голям шанс да се разболеят в сравнение с тези, родени в края на лятото. Дислексията се среща пък по-често при тези деца, родени през лятото. Какво се случва?! Нима науката потвържава нещо, което е утвърдено през вековете от астрологията?!
Нищо подобно! Докато може да има корелация между датата на раждане и определен психологически типаж (или дори психиатрично заболяване), никой не е открил, че позицията на звездите или планетите има някакво влияние върху това. Причините за съществуването на подобни белези се обясняват изцяло със земни явления, доколкото на Земята се срещат определени повтарящи се събития.
Д-р Фил Плейт (астроном) ни напомня, че ако трябва да се замислим по какъв начин ни влияят небесните тела, изборът ни е ограничен. Има само четири фундаментални сили, установени от науката - това са гравитация, електромагнетизъм, както и т.нар. силни и слаби взаимодействия. Последните две се срещат само в ядрата на атомите и субатомните частици. Така че за обясняването на звездните влияния ни остават само електромагнетизмът или гравитацията. При гравитацията нещата стоят по следния начин - гравитационната сила е правопропорционална на умножението на двете маси на двете въздействащи си тела и е обратно пропорционална на квадрата (!!!) на разстоянието между тях. Именно това е големият проблем - другите планети са много далече, като само Юпитер например е 1 500 пъти по-далеч от Луната. Няма значение, че масата му е 25 000 пъти по-голяма от лунната, в случая е решаващо разстоянието и то с голям порядък - Луната де факто играе по-голяма роля с гравитационното си въздействие, знае се, че тя причинява приливи и отливи. И въпреки това астролозите обръщат далеч по-голямо внимание на звездите и планетите, отколкото на Луната (източник).
Остава електромагнетизмът. Някои планети имат ясно изразено магнитно поле, но то оказва влияние само на обектите в непосредствена близост. Всъщност има само едно небесно тяло, което притежава способност да оказва влияние на Земята по този начин - и това е Слънцето. Една геомагнитна буря може да увреди спътник, да застраши здравето на астронавт в орбита и дори да доведе до смущения в електрозахранването тук, на Земята (източник). Тъй че Слънцето е единственият обект, за който може да се каже, че ни влияе в астрологичен смисъл. За съжаление и в този случай астролозите пренебрегват Слънцето и отдават повече внимание на звездите и планетите...
Единственото спасение за астрологията, казва д-р Плейт, е да се каже, че има някаква неясна сила, която не се подчинява на установените закони на физиката. При това тази сила не трябва да зависи от разстоянието между звездите и планетите. Науката до този момент не е открила съществуването на никаква подобна сила. Поради тази причина астрологията се счита за псевдонаука, или ако това понятие ви се струва твърде крайно - за стояща извън науката.
Ако това не ви е достатъчно, ето какви са критериите на Калифорнийския университет, Бъркли (източник): за да може дадена дисциплина да се признае за научна, тя трябва - 1. Да се фокусира върху природния свят 2. Да цели да обясни природния свят 3. Да използва идеи, които могат да бъдат проверени, 4. Да разчита на доказателствен материал, 5. Да се обръща към научната общност, 6. Да води до нови научни открития.
Като заключение може да се каже, че астрологията не отговаря на всеки един от тези критерии. Въпреки че астролозите се опитват да обяснят природния свят, те не подлагат на критика дали обясненията им са валидни - а това е ключов момент от научния процес. Научната общност разглежда идеите спрямо сведения от природния свят и отхвърля или променя тези идеи, когато доказателствата не ги подкрепят. Астролозите не се обръщат към научната общност - по-голямата част от тях не изпращат идеите си към научни списания или не ги представят на научни конференции.
Поради това можем да кажем с голяма убеденост, че астрологията не е научна дисциплина и не би следвало да се възприема като такава. А дали ще й вярвате, независимо, че не е научна дисциплина - това е въпрос на личен избор.
ПП: Още ли се чудите как така астрологът ми позна всичко в хороскопа? Препоръчвам по този въпрос статията на Ваня Милева за ефекта на Барнъм.