Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА "DSVOCR" на 27-ми април тази година. Плоскоземците не приемат за доказателство подобен тип снимки: те смятат, че са компютърно генерирани изображения. Photo credit : NASA/EPIC
30 април 2018 г. 16:00 ч.
Светослав Александров. Схващането, че Земята е плоска, изглежда да набира популярност през последните няколко години. През 2018-та година плоскоземците ще се съберат в Бирмингам за тяхната поредна годишна конференция.
Разбира се, Земята не е плоска. Не е трудно да го докажем. И все пак купищата видеоклипове в YouTube по темата показват нагледно, че доказателствата не са достатъчни, за да убедят всички. Как бихме могли да постъпим при това положение?
Философът д-р Ник Ефингам от университета в Бирмингам е публикувал своите съвети в статията си за The Conversation [1].
Често пъти плоскоземецът би попитал: "Можеш ли да докажеш, че Земята е сферична?". Нормалната реакция е да покажем на този човек снимките на Земята от космоса. Или да му покажем свидетелствата, направени от астронавтите. Плоскоземецът отхвърля всичко това. Той казва: стандартът за доказателство е по-висок. Ти не си бил в космоса. Ти не си видял с очите си сферичната Земя.
В този момент вероятно се обръщаш към науката. Проблемът е, че ако си обикновен човек, вероятно не знаеш много добре всички детайли на научните доказателства. Кораби и хоризонти? Затъмнения? И дори да си наясно с детайлите, вероятно няма да си в състояние да отговориш задълбочено на дългите оборвания, които плоскоземците дават на всяко едно научно доказателство.
Вероятно в този момент би могъл да удвоиш усилията си. Би се заровил сред клиповете на влогърите, би научил подробно научните доказателства и би показал всяка грешка в оборванията на всеки един плоскоземец.
Д-р Ефингам не съветва да не постъпваме по този начин и предлага да се захванем с т.нар. "епистемичен контекстуализъм". За да разберем значението на този термин, трябва да сме наясно с нещо друго: какво означава да изместим контекста. Замислете се за изречението: "аз съм висок". Ако съм обграден от петгодишни деца, изречението е вярно. Но ако се намирам около играчите на баскетболния отбор Харлем Глоубтротърс, това не е така. Според тяхната гледна точка аз съм нисък. Изразът "висок съм" зависи от контекста.
Епистемичните контекстуалисти знаят, че отношението ни към познанието е същото. Нека да предположим, че изпращаме 10 лири на дъщеря си. Знаем нейната банкова сметка. Просто пращаме сумата. Но нека да предположим, че предстои да изпратим 50 000 лири. В този момент ни обзема съмнение. Знаем ли наистина нейната банкова сметка? Сигурни ли сме? Внимателно й звъним по телефона, за да се уверим. В първия случай ние сме наясно с банковата сметка на момичето. Но във втория случай, макар и нищо да не се е променило относно нас самите, контекстът се е променил. И затова смятаме, че не сме наясно с детайлите.
Сега нека да вземем предвид една сцена от сериала "Приятели". В един от епизодите Фийби спори с Рос за еволюцията. Рос се задълбава в доказателствата. В един момент Фийби губи търпение и се ядосва. Може ли Рос да е толкова арогантен, че да не допуска изобщо, че е възможно да сгреши? Рос смутено признава, че такъв шанс съществува. В този момент Фийби решава, че го е уличила - признанието на Рос е унищожило неговия светоглед. Имаме изместване на контекста: доказателствата на Рос разчитат на музейни фосили, книги и статии за еволюционна биология и т.н. Но Фийби го е преместила в специален контекст, в който ако имаш дори малки съмнения за нещо, дори и да съществува минимален шанс да бъркаш, в такъв случай нищо не знаеш!
Рос няма проблем да общува постоянно с други учени. В неговия ежедневен контекст той е наясно, че еволюцията е вярна. Само в странния контекст на Фийби нашият Рос не знае, че еволюцията е вярна.
Плоскоземците използват същия номер, коментира д-р Ефингам. Те са прави, че ти не знаеш, че Земята е сферична. Но те са прави само в този контекст: ако доказателствата на стотици хора се отхвърлят, ако широко приетите научни факти не се взимат предвид, ако фотографските доказателства са ненадеждни и т.н. Нещо повече - контекстът на плоскоземците включва наличието на всепроникваща глобална конспирация, при това такава, която допуска фрапантни грешки, които я издават. В този контекст ние не знаем, че Земята е сферична. Но в този контекст също така никой не може да претендира за наличието на познание, тъй че това заключение не бива да ни изненадва.
За щастие в повечето ежедневни контексти ние можем да се доверим на свидетелствата. Ние можем да се облегнем на факта, че всеки образован физик, картограф и географ никога не се замисля, че Земята може и да е плоска. И ние имаме основание да разчитаме на тях! Ако беше иначе, никой нямаше да се лекува в болница - в един контекст, където не можем да се доверим на установените физични закони, как бихме могли да се доверим на медицинската наука?
И така, знаем ли със сигурност дали Земята е сферична? Зависи от контекста. При повечето ежедневни контексти - да, можем да сме сигурни, че знаем. Само в странния свят, съществуващ в главите на плоскоземците, фактите никога не са ясни :)