Руските ракети "Ангара" излетяха за пръв път през 2014 г. на тестови мисии, но все още не са въведени в експлоатация. Фото: Роскосмос
7 юни 2020 г. 13:40 ч.
Светослав Александров. Ще отстъпи ли Русия космоса на Илон Мъск? За да потърсим отговор на въпроса, ще ви представя материал от Екатерина Синелщикова за уебсайта Russia Beyond.
Преди осемнадесет години Илон Мъск пристигна в Москва, за да закупи ракети и да изпрати мишки към Марс. Сделката обаче пропадна, тъй като стартовата цена на руснаците достига до стратосферата. Мъск се прибра у дома "ядосан и огорчен", след което два месеца по-късно основа СпейсЕкс. Останалото е ... в бъдещето. Междувременно руската космическа агенция непрекъснато хвърляше съмнения върху авантюрата на Мъск, твърдейки, че тя никога няма да успее.
Но на 30-ти май 2020 г. СпейсЕкс изпрати двама астронавти в орбита на борда на новия космически кораб "Крю Драгън". Това е първата пилотирана мисия на частна космическа компания. Експерти както в Русия, така и в чужбина умуваха какво биха направили Роскосмос в отговор на този "голям удар", както го описаха.
Отговорът е: малко. И очевидно всички се чувстват комфортно от този факт.
Евтини ракети
Мнозина вярват, че революцията на СпейсЕкс се състои във възвръщаемите ракетни степени, които се прибират на Земята и кацат върху роботизираните кораби "Просто прочети инструкцията" и "Разбира се, че още те обичам". Фактически истинската революция се корени в това, че американските ракети сега са по-евтини от руските.
Изстрелванията на Русия започнаха да залязват през 2012-та година - същата година, когато СпейсЕкс изстреля "Фолкън 9 Хеви", конкурентът на руските ракети "Протон" (бел. прев. - тук Синелщикова бърка - през 2012 г. е изстрелян корабът "Драгън". Ракетите "Фолкън 9" политат две години по-рано, а "Фолкън Хеви" - през 2018 г.). Благодарение на възвръщаемостта, която прави "Фолкън 9" толкова ефективна, Мъск използва своята ракета за всякакви задачи - леки и тежки товари.
"Ако преди десетилетие нашият "Протон" контролираше 60% от пазара, сега почти всички поръчки са отишли във "Фолкън"-ите", коментира Виталий Егоров, основател на проекта Открит Космос и бивш говорител на частната руска компания Даурия Аероспейс, която строеше спътници за Роскосмос.
За да може някак си да се съревновава с "Фолкън", Роскосмос трябваше да смъкне цените за чуждестранни клиенти - от $100 милиона на $70 милиона и после на $65 милиона.
Що се касае до пилотираните полети до Международната космическа станция, където Роскосмос държеше монопол съвсем доскоро, историята е същата: новият, по-просторен и с капацитет да превозва провизии "Крю Драгън" струва близо $55 милиона за астронавтско място спрямо $90-милионния "Союз".
Само че това не означава, че всички ще спрат да използват "Союз", коментира научният журналист Александър Березин. Березин си спомня краткия период, когато Щатите превозваха астронавти посредством совалките за много повече пари в сравнение със "Союз". "Докъм 2011-та година усилията бяха насочени към това "Союз" и космическите совалки да имат равен брой полети. Същото ще е и когато започнат полетите на "Крю Драгън". Отново ще имаме смесени руско-американски екипажи", смята експертът. Но има една уловка - това е приложимо само за близкото бъдеще, тъй като съдбата на МКС остава неясна.
Незавършени работи
Веднага след успешния полет на "Крю Драгън", като изключим поздравленията и размяната на шеги с Илон Мъск, Роскосмос оповести в Туитър краткосрочните си планове: "Още тази година ще тестваме две нови ракети, а през следващата ще възобновим лунната си програма. Ще е интересно!". В отговор на запитване от Russia Beyond, Роскосмос потвърди единствено, че ракетата "Ангара" ще е включена в поне една от тези мисии.
"Ангара" е един от основните проекти на Роскосмос през последните десетилетия. Замислена като заместител за разработената през 1967-ма година ракета "Протон", новата руска ракета се състои изцяло от руски компоненти и следва да извежда всякакъв тип космически кораби или полезни товари в космоса. Това включва и проправянето на пътя към пилотирана лунна експедиция през 2024-та. Работата по "Ангара" започна в средата на 90-те, но все още предстои да започне редовни полети.
"Даже "Ангара А5" не е изцяло нова ракета, тя вече летя веднъж преди шест години", съобщава за Russia Beyond инженерът Александър Шаенко, един от разработчиците на "Ангара А5" и "KSLV". За сравнение Русия е похарчила над $4 милиарда за "Ангара", десет пъти повече, отколкото бяха дадени за първата версия на "Фолкън 9" и "Крю Драгън". Независимо от тази колосална разлика, главният конструктор все още твърди, че недостигът на пари е основната причина проектът да се бави в продължение на 27 години.
Откъм положителната страна, добре е да си спомним за пилотирания космически кораб "Федерация" (преименуван на "Орел" миналата година след настояване от Рогозин), който се разработва от 2009-та година и е по-обещаващ по отношение на техническите спецификации от "Крю Драгън", въпреки че този кораб дори не е започнал изпитания.
Изостаналите проекти и лунната одисея
Лунната програма на Русия е претърпяла също толкова отлагания, колкото и ракетната. "Аз лично участвах в това. През 2011 г. ние поставихме научни инструменти на космическия апарат "Луна 25". Това трябва да е първият руски спускаем апарат на Луната (последният съветски е "Луна 24" през 1976 г.). Изстрелването беше планирано за 2013 г., но десет години по-късно апаратът не е излетял никъде. Всичко търпи отлагания на всеки две години", оплаква се Шаенко. Последният окончателен срок сега е октомври 2021-ва. "Луна 25" и "Луна 26" може би ще излетят, но след това ще са необходими нови технологии. А те все още "тънат в мъгла".
Вината за забавянията според Шаенко не се крие във финансирането, но в лошата организация: техническите спецификации постоянно подлежат на прегледи, ръководството се променя и има общо усещане за инертност и липса на разбиране, даже в рамките на конструкторските бюра. Съгласно журнала "РБК", Центърът "Хруничев" (който прави ракетите "Протон" и "Ангара") е в тежка криза заради острия спад на поръчки за ракети, орязва производството си в Москва, продава помещенията си на строителните предприемачи и премества съоръженията си в Омск - на 2 700 км. от Москва.
Частното космическо предприемачество в Русия заема около 1% от целия пазар, а този пазар не показва някаква специфична динамика според Шаенко. През последното десетилетие много компании бяха открити, после затвориха и повторно отвориха под различни наименования и с леко различаващи се профили. Но в реалността те не произвеждат тежки ракети, а спътници и друг тип космически технологии. "Дори в рамките на петгодишен период никой няма да постигне това, което СпейсЕкс направи за такова кратко време. Невъзможно е да си представим подобен сценарий в Русия", категоричен е Шаенко.
Дребната риба
Появата на такъв силен конкурент като СпейсЕкс означава трудни времена за Русия, смятат много западни експерти. "Това, което ще се случи е, че Русия ще загуби голяма част от печалбата си за космическата индустрия", съобщава The Verge. Би следвало това да служи като мотивация. Но Роскосмос има различно становище. Никога не е имало недостиг по отношение на мотивиращите събития, що се касае до НАСА или СпейсЕкс (чиято първа ракета "Фолкън 1" летя успешно през 2008-ма).
"Факт е, че Роскосмос се съсредоточава най-вече върху държавни поръчки, които заемат огромна част от бюджета. Агенцията не получава голяма печалба от изстрелването на чужди спътници, даже изстрелването на чуждестранни астронавти носи по-малка печалба, така че загубата им е дребна риба", смята Шаенко. Като цяло изстрелванията заемат само 10% от бюджета на държавната корпорация.
Въпреки очевидните проблеми с новите разработки, Русия е все още една от трите най-големи космически държави, смята Егоров. "Всичко, което може да се направи в космоса, Русия е в състояние да го прави само ако наистина се старае. Това се дължи до голяма степен на съветското наследство и няма нищо лошо в това", твърди експертът. Освен това космонавтиката не е само пилотирани полети. Добър пример в една друга област е космическата обсерватория "Спектр-РГ", която създава карта на Вселената и ще остане един от най-добрите рентгенови телескопи поне през цялото следващо десетилетие. Разбира се, може да споменем руският прибор "ДАН", който работи понястоящем на американския марсоход "Кюриосити" на Марс, както и ракетите "Атлас 5", използвани от Боинг с руски ракетни двигатели "РД-180" и които американската фирма още не може да замени.
Комерсиалните интереси никога не са били в центъра на съзнанието на Роскосмос, което прави агенцията неефективна и тромава. Роскосмос може да се съревновава с вчерашния СпейсЕкс или дори да разработи ракети по "мъсковата метода" (т.е. чрез готови части от други ракети), но когато става въпрос за сега и днес, агенцията не може да съперничи на "Фолкън 9". "Не виждам как може да настъпи промяна в политиката на Роскосмос в близкото бъдеще, няма външни фактори, които биха променили агенцията. Тя вижда комерсиалния пазар като дребни ядки, тъй като главният източник на доходи е руската държава. Дори и Русия да загуби напълно пазара, нищо няма да се промени - тези момчета ще продължат да правят това, което са правили до този момент", убеден е Шаенко.