Уважаеми читатели,
Надя Кискинова от НАОП "Юрий Гагарин" - Стара Загора ни представи този интересен материал във връзка с орбиталните домове на човечеството.
Приятно четене!
1.
Подвигът на Първия, дръзнал да проникне в Космоса ще остане в историята на човечеството,независимо от конкретните мотиви, довели до осъществяването му. А те са политически.
Средата на ХХ век – малко след Втората световна война. Светът е подчинен на двете суперсили – Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики. Времето на студената война.
С изстрелването на Първия изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 година и на първия космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 година Съветският съюз печели битки в тази война на идеологии.
Теренът за следващата битка е Луната.
2.
Космическите кораби „Восток” и следващата му модификация „Восход”, извел в орбита и първата жена-космонавт Валентина Терешкова, са капсули, осигуряващи живота на космонавтите. Те самите почти нямат никакво участие в управлението на своя полет. Всичко е автоматизирано и се ръководи от Земята.
3.
Но още през 1960 година се разработва следващият тип космически кораби- „Съюз” със сложен пулт за управление на кораба от космонавтите на борда. Следвайки етапите на съветската космическа програма, с този двуместен кораб руснаците се готвят за полет до Луната.
4.
Е, там обаче първи саамериканците. След като Армстронг прави своята „малка крачка” на съседния космически свят, руснаците се отказват от по-нататъшни опити да хвърлят усилия за пилотирани полети към Луната. Сега обръщат поглед към нещо с по-далечна, но наложителна перспектива – продължителните космически полети. Нали един такъв полет, ще е необходим до Марс, например.
5.
От 60-те години на миналия век досега космическите кораби„Съюз” са претърпели вече 5 модификации и продължават да са основен транспорт на хора и товари на околоземна орбита. Тези кораби имат скачващ модул, чрез който се стиковат с друг кораб или станция. Последната 5-та модификация „Съюз-ТМА” от 2003 година е все още незаменима при транспортни дейности на Международната космическа станция. Но вече се работи и по новия проект, който ще замени корабите „Съюз” –корабът „Клипер”.
6.
16 януари 1969 година. На околоземна орбита са два кораба: „Съюз-4 и 5”.
Започва автоматично сближаване на корабите. Когато разстоянието между тях е стотина метра командирът на „Съюз-4” Владимир Шаталов започва ръчни маневри за сближаване със „Съюз-5”, командван от Борис Волинов. Следва скачване на корабите. Това е първата импровизирана космическа станция. Космонавтите Евгений Хрунов и Алексей Елисеев слагат скафандри и излизат за час в открития космос. Четиримата космонавти отработват още маневри в Космоса.
7.
Годината е 1975. Месец юли. Отношенията между двете суперсили се затоплят. Това не може да не бъде демонстрирано и на най-високо ниво – в самия Космос. Осъществено е единственото в историята скачване на руският кораб „Съюз” и американският „Аполо”. Руски космонавти и американски астронавти – все представители на една и съща нова и смела професия са заедно в Космоса.
8.
Междувременно руснаците вече имат своите сериозни успехи в изстрелването и експлоатацията на орбитални станции, а американците разработват своите съоръжения за многократно използване – космическите совалки.
9.
Новото космическо съоръжение – космическа станция за дълговременно пребиваване на хора на околоземна орбита за изучаване на последствията от продължителния космически полет върху човешкото тяло, както и за провеждане на големи по брой и продължителност научни изследвания е реализирано през 1971 г.
Това е руската космическа станция „Салют-1”.
10.
Тя има един стиковъчен възел, към който се скачва корабът „Съюз”.
Така скачен комплексът е дълъг повече от 20 метра и би тежал на Земята повече от 2 и половина тона. Няколко дена след изстрелването на станцията, към нея се отправя космическият кораб „Съюз-10”. Тримата космонавти на борда му Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников извършват скачване със станцията, но не успяват да отворят люка, за да влязат в нея. Комплексът губи ориентация в пространството, поради неравномерно натоварване. След няколко обиколки около Земята екипажът успява да отдели корабът от станция и да се завърне жив.
11.
Следващият полетна „Съюз-11” осъществява успешно скачване със станцията. Тримата космонавти Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков живеят и работят в станцията почти месец. Изпробватоборудването и екипировката на станцията, тестватсистемите за маневри и навигация, изучаватзаледяването на полюсите ифизичните характеристики на междупланетното пространство. Извършватмедико-биологични експерименти, свързани с ефектите върху човешкия организъм, причинени от космическия полет.
При завръщане на Земята обаче корабът се разхерметизира и те загиват – Космосът взема своите жертви.
12.
„Салют-1” е първият експериментален образец на космическа станция. Тя има определен ресурс за съществуване, който след 3-те предвидени месеца се изчерпват. След това станцията навлиза обратно в земната атмосфера и пада в Тихия океан.
Станциите „Салют” и американската „Скайлаб” са монолитни. Те се конструират и изстрелват като един сегмент,съдържащ необходимите провизии, оборудване за експерименти и изследователска дейностза определено време при експлоатация от космическите екипажи.
13.
Скайлаб— небесна лаборатория е първата и единствена от този тип американска космическа станция. Изведена е на околоземна орбита през 1973 година и до 1979 г. е посещавана 3 пъти от екипаж. Включва лаборатория за изучаване ефектите на безтегловност и слънчева обсерватория.
14.
Руснаците продължават да изстрелват нови модификации на своята орбитална станция „Салют”. Със Салют-6 и Салют-7 настъпват видими промени в конструкцията на орбиталните станции. Те вече се строят с две места за скачване, което позволява идването на втори екипаж на борда с друг космически кораб.
15.
Интеркосмос е програма на бившия Съветски съюз, която е дала възможност на нейни приятелски държавида участват в космическите изследвания.
През 1969 г., две години след създаването на програмата „Интеркосмос“, България става 18-ата космическа държава в списъка на Организацията на обединените нации. Тогава се създава Централната лаборатория за космически изследвания към Българската академия на науките, която от 1987 г.прераства в Институт за космически изследвания.
16.
Изготвя се апаратура и експерименти за спътниците „Интеркосмос”, „Вертикал”, за юбилейния спътник „Интеркосмос-България 1300” и „Метеор-Природа” през 1981 г.
Тази институция изготвя и осъществяванаучната програма на Първия и Втория Български космонавти на борда на орбиталните станции "Салют-6" и "Mир".
Но космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб.
17.
През 1964 г. това обаче остава само мечта, защото Съветският съюз все още не разполага с подходящ космически кораб за подобни полети.
В началото на 70-те години това вече е възможно по програмата „Интеркосмос”. Първи политат космонавтите на Чехия Владимир Ремек, на Полша – Мирослав Хермашевски и на Германската демократична република Зигмунд Йен.
18.
Космическият кораб „Съюз-33“ е четвъртият от програмата „Интеркосмос” с космонавти Николай Рукавишников и първият български космонавт Георги Иванов.
Екипажът трябва да скачи корабасъс станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин.
19.
След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.
20.
Стартът на „Съюз-33” на 10 април 1979 година е успешен и България става шестата страна в света със свой космонавт. На втория ден започват маневрите по скачване със станцията „Салют-6”. След приближаване на 3 километра е установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33. Скачването е отменето и екипажът поема курс към Земята, но под доста остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10 пъти за над две минути. За щастие космонавтите издържат това натоварване благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им. Приземяват се успешно.
Днес Първият ни космонавт има своя звезда на Алеята на славата. Тя е до тази на Христо Стоичков, Валя Балканска и Иво Папазов – Ибряма.
21.
От 80-те години руснаците работят по нова конструкция на орбитална станция – от модулен тип.
Централният модул „Протон” на станцията „Мир” е изведен в околоземна орбита на 20 февруари 1986 г. През следващите 10 години са изстреляни и скачени още шест модула.Добавени саКвант 1 и 2,Кристал, Спектър и Природа.
22.
Поставени са рекорди по продължително пребиваване в условията на космическия полет. Валери Поляков е на борда на „Мир” през 1994-5 години – 438 дена. В края на 90-те години Сергей Авдеев е на борда на станцията повече от 2 години – 742 дена.
23.
Продължават международните полети по програмата „Интеркосмос” и на станцията „Мир”. Ловеч вече не е единственото градче в нашата страна със своя космическа гордост. От друго малко градче – Омуртаг произлиза вторият български космонавт Александър Александров.
24.
От 7 до 17 юни 1988 г. пребивавав станцията „Мир” и извършва редица експерименти в областта на космическата физика, биология и медицина.
25.
Краят на 80- -началото на 90-те години на ХХвек. Разпадането на бившия Съветски съюз води до все по-голям недоимък за космическата програма.
В рамките на програмата „Мир-Шатъл“ се извършват 7 кратковременни експедиции от совалките „Атлантис“ и една от „Индевър“, като станцията „Мир“ е посетена от 34 астронавти.
Шенон Лусид е жената с най-дълго пребиваване в орбита без прекъсване – 188 денонощия през 1996 г.
Общо на станцията са работили 104 космонавти от 12 страни.
През септември 1993 година американският вицепрезидент Ал Гор и руският премиер Виктор Черномирдин обявяват планове за строеж на Международна космическа станция. Според споразумението строежа на „Мир” също ще бъде възстановен с помощта на САЩ като етап в подготовката на МКС. Така животът на станцията „Мир” се удължава с десетилетие и едва на 23-ти март 2001 година тя прекратява съществуването си, навлизайки в земната атмосфера. Неизгорелите фрагменти падат на дъното на Тихия океан.
„Мир” остава в историята на човечеството като най-успешния проект за пилотираната програма на СССР и Русия. Страната, която така и не успя да изпрати човек на Луната пожъна огромен успех в близкия космос. Опитът на Русия помага при строежа на Международната космическа станция - най-голямото съоръжение, построено и изведено в орбита. Някой ден придобитият опит на „Мир” ще бъде незаменим, когато се стигне до строежа на първите лунни станции и първия пилотиран полет до Марс.
26.
Изграждането на Международната космическа станция – МКС започна през 1998 г. и понастоящем тя е най-голямото съоръжение в Космоса. Предполага се, че към 2010 година тя ще бъде завършена и големината й ще бъде като на игрище, тежко 455 тона. Предвижда се да функционира до 2016 година.
27.
Всъщност, МКС представлява обединение на планирани преди това независми космически станции, основно руската Мир 2 (наследник на космическа станция Мир), Космическата станция „Freedom“ на САЩ и планираният европейски Кълъмбъс, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в космоса.
Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, ознаменуващ края на спорове за подходящо име на станцията. Първоначалното предложеното име „Космическа станция Алфа“[7] е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е управлявал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита. Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка Атлантис.
28.
МКС е най-скъпоструващият обект, построяван досега от човечеството и е наистина международно дело – изграждатя САЩ, Русия, Япония, Европейската космическа агенция, Канада, Бразилия, Италия.
Обслужват я руските космически кораби „Съюз-ТМА” и „Прогрес”, както и американската совалка. На 9 март тази година Европейската космическа агенция изстреля първия Автономен товарен кораб „Жул Верн АТV” с товар над 8 хиляди кг.
29.
Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 насам от най-малко двучленен екипаж. Всеки път когато екипажът е заменян, винаги присъства един или повече астронавти от стария или новия екипаж.
Досега всички членове на постоянния екипаж са от американската и руска космически програми. Освен тях МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от космически туристи.
30.
Първият космически турист е американският мултимилионер Денис Тито, учен от НАСА. Самият той предпочита да се нарича независим изследовател, а не турист, тъй като е изпълнил няколко научни експеримента в Космоса. През 2001 година прекарва 8 денонощия на МКС и запалаща 20 милиона долара за това удоволствие.
31.
България продължава участието си в космическите изследвания и на МКС.
На 12 май 2007 г. към МКС е изпратена дозиметричната апаратура "Люлин-5", предназначена за участие в международния космически експеримент "Матрьошка-Р" за радиационни изследвания. Експериментът цели изучаването на дозите от йонизираща радиация, които екипажите получават при продължителни космически полети. Апаратурата "Люлин-5" е предназначена да измерва мощността на дозите едновременно в 3 точки на имитатори на човешкото тяло, наречени фантоми.
32.
Друг вид дозиметър "Люлин" –елементът е колкото писалка и тежи само 130 грама. Главната цел на уреда е да измерва гама радиацията в обитаваните части на МКС на всеки 10 секунди.
33.
От началото на февруари тази година совалката „Атлантис” достави на МКС и новият български прибор R3DE за измерване дозата и потока на космическата радиация. С този полет на совалката бе доставена и многофункционална европейска технологична платформа, част от която е предназначена за изучаване въздействието на ултравиолетовата и космическа радиация.
Планирано е платформата да остане в орбита около 1 година, при което поставените на нея минерални и биологични образци, ще бъдат облъчени със слънчева ултравиолетова светлина и с космическа радиация. Платформата ще бъде върната след 1 година на Земята, за да бъдат анализирани пораженията на образците от радиацията.
Българският уред тежи 120 грама и е изработен заедно с учени от Университета в Ерланген, Германия. С този научен експеримент се цели да се изучат рисковите фактори за здравето на човека в Космоса, резултатите ще са необходими за бъдещите космически полети на хора до Луната и Марс.
34.
Международната космическа станция се движи на ниска околоземна орбита на височина около 360 км и може да бъде видяна от Земята с неовъоръжено око [ Една пълна обиколка около Земята станцията прави за около 92 минути, движейки се с почти 30 хиляди км/сек.