Асистент към Томас Едисон (известен учен, изобретател на фонографа, кинокамерата и електрическата крушка): "Защо продължаваш да се занимаваш с глупости? Провали се вече 10 000 пъти!"
Едисон отговаря: "Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, поради които работата не става".
Светослав Александров - статията е написана през септември 2011 година. През настоящата 2011 година човечеството отбелязва 40 години от извеждането в космоса на първата орбитална станция - "Салют 1". През същата тази година Китай се готви да изведе в орбита своята първа орбитална станция - "Тянгонг-1". През следващите няколко години различни страни ще продължат да извеждат в орбита космически станции. Независимо от продължаващата активност в това отношение, космическата колонизация като че ли изглежда да е все още някакъв далечен мираж. Днес ще спра вниманието ви върху един от основните проблеми, пред които се изправя човечеството при усвояването на космоса - осигуряване на пълна независимост на космическите станции от Земята. Прочее, за тези 40 години работа и живот в космоса, човечеството все още няма орбитална станция, която да е независима от получаването на провизии от Земята - храна, вода и въздух.
Единственото разрешение на този сложен проблем е да се построи затворена екосистема, в която въглеродният диоксид, издишан от астронавтите, се преобразува от растенията в кислород. Същите растения осигуряват храна за препитание. Като говорим за тези проблеми, няма как да не споменем за експеримента "Биосфера 2". Казва се "Биосфера 2", защото първата биосфера, която ние познаваме, е самата земна биосфера, в която ние живеем. "Биосфера 2" е опит да се създаде втора изкуствена биосфера. Самите сгради на изкуствената биосфера са построени на 1.2 километра височина над морското равнище, в основата на планините Санта Каталина в САЩ.
С тотален размер на близо две и половина футболни игрища (една вметка - "Международната космическа станция" е с тотален размер на едно футболно игрище), "Биосфера 2" е построена през 80-те години на миналия век със следните компоненти с площ: 1 900 квадратни метра дъждовна гора, 850 квадратни метра изкуствен океан с коралов риф, 450 квадратни метра мангрови блата, 1 300 квадратни метра савана, 1 400 квадратни метра пустиня, 2 500 квадратни метра селскостопански земи... "Бисофера 2", макар и построена на Земята, е била благославяна от редица космически активисти, научни фантасти и футуролози. Те са виждали в нея потенциално разрешение за практическите проблеми на колонизацията в космоса - считали са, че ако човек докаже, че е способен да живее в такава затворена изкуствено-създадена екосистема, колонизацията на останалите планети живот ни е в кърпа вързана.
Наместо това не се получи нито един от очакваните резултати. От 1991 до 1994 година са проведени две експедиции с хора, втората от която приключва преждевременно поради спор за финансирането на експеримента. Първата експедиция е осемчленна и се състои от Рой Уолфорд, Джейн Пойнтър, Табър МакКалъм, Марк Нелсън, Сали Силвърстоун, Абигейл Елинг, Марк Тайло и Линда Лий. Тя продължава от 26 септември 1991 до 26 септември 1993. Втората експедиция - седемчленна - от 4-ти март до 6 септември 1994 - се състои от Норберто Ромо, Джон Друит, Мат Фин, Паскал Маслин, Шарлот Годфрей, Родриго Ромо и Тилак Махато. Целта на експеримента е да докаже, че хората от експедициите могат да оцелеят безпроблемно само с ресурсите на изкуствената биосфера.
Но нищо подобно не се случва... Изкуствената биосфера се оказва всичко друго, но не и стабилна и самоиздържаща се. Оказва се, че почвата, богата на органична материя, започва да задържа твърде много кислород. Само след 18 месеца кислородното съдържание в атмосферата спада от 20.9% на 14.5%. Казва се, че заради кислородния глад хората от експедицията са били толкова отпаднали, че не са можели да изкачват стълбите на местната библиотека. Това е довело до принудителното отваряне на изкуствената биосфера към външната околност и получаване на въздух отвън, за да не се стигне до сериозни усложнения. Споменаването на последното нещо е достатъчно, за да кажем, че по отношение на целта за пълна независимост от земната биосфера, експериментът е тотален провал.
