Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Така би изглеждал космическият кораб "Драгън" на повърхността на Марс. Credit : SpaceX

2 май 2016 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Преди няколко дни частната компания СпейсЕкс оповести, че още през 2018 година може да реши да изпрати космически кораб "Драгън" на път към Марс. Новината изненада мнозина, но провокира и някои въпроси. Как може СпейсЕкс да напредва, а НАСА буксува на едно място след милиарди долари вложени за космонавтика през годините? 

Миналата седмица покрай новината за СпейсЕкс постъпи и още една новина - НАСА поиска от Конгреса $1.3 милиарда, за да построи своята нова чудовищна ракета SLS. Сенатът не само реши да удовлетвори желанието, но предложи да се дадат още $995 милиона допълнително. Остава да чакаме какво ще предложи и Камарата на представителите.

Докато увеличение с около $1 милиард звучи винаги добре, щом е за космос (кога пък политиците ги е било грижа за космос изобщо?), проблемът е, че Сенатът предложи да ореже с $600 милиона бюджета за наука, аеронавтика и технологии - същите технологии, които се използват за строежа на телескопи и спускаеми апарати, поради които НАСА все още продължава да бъде обичана.

Но неведнъж сме подчертавали на страниците на КОСМОС БГ - НАСА през 2016 година е много по-различна от НАСА през 1966 година, когато е подготвяла програма "Аполо" за полети до Луната и когато е работила с 4.5% от средствата на данъкоплатците (в сравнение с по-малко от процент днес). Навремето НАСА е била авангардна космическа агенция, която е привличала специалисти от цял свят. Но днес тя прилича по-скоро на останалите американски бюрократични агенции, борещи се за оцеляване. И за повече пари.

След пенсионирането на космическата совалка през 2011 година стотици хиляди хора бяха заплашени да останат на улицата. Нито един политик не би искал да поеме тази отговорност в САЩ. Поради тази причина новата ракета на НАСА SLS е създадена да използва максимално елементи от космическата совалка, в това число гигантския горивен резервоар, както и двата твърдогориви странични ускорителя. Ракетата се оказва дори по-скъпа от космическа совалка.

Тази снимка на скачената совалка "Атлантис" с орбиталната станция "Мир" символизира космическото сътрудничество между САЩ и Русия, което през годините не беше нарушено независимо от геополитическите събития. Credit : NASA

20 февруари 2016 г. 16:15 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 19 февруари, се навършиха точно 30 години, откакто ракета "Протон-К" излетя от космодрума Байконур, за да изведе в орбита основния модул на орбиталната станция "Мир". Рожденият ден на станцията някак си мина тихомълком, без да бъде широко отразен в медиите. До ден днешен значението на тази орбитална станция остава неоценено както у нас, така и в чужбина.

За България станция "Мир" ще остане в историята като първата космическа станция, посетена от наш съгражданин. Космическият кораб на Георги Иванов "Союз 33" не успява да посети станция "Салют 6" поради повреда. През 1988 година вторият ни космонавт Александър Александров лети успешно на борда на кораб "Союз ТМ-6", корабът се скачва с "Мир" и е извършена мащабна научна програма. Но с края на полета на Александров не приключва нашата космическа наука - през 1997 година е проведен успешен експеримент с отглеждане на растения в космоса в рамките на пълен цикъл: от семе до семе (източник).

Асистент към Томас Едисон  (известен учен, изобретател на фонографа, кинокамерата и електрическата крушка): "Защо продължаваш да се занимаваш с глупости? Провали се вече 10 000 пъти!"

Едисон отговаря: "Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, поради които работата не става".

Светослав Александров - статията е написана през септември 2011 година. През настоящата 2011 година човечеството отбелязва 40 години от извеждането в космоса на първата орбитална станция - "Салют 1". През същата тази година Китай се готви да изведе в орбита своята първа орбитална станция - "Тянгонг-1".  През следващите няколко години различни страни ще продължат да извеждат в орбита космически станции. Независимо от продължаващата активност в това отношение, космическата колонизация като че ли изглежда да е все още някакъв далечен мираж. Днес ще спра вниманието ви върху един от основните проблеми, пред които се изправя човечеството при усвояването на космоса - осигуряване на пълна независимост на космическите станции от Земята. Прочее, за тези 40 години работа и живот в космоса,  човечеството все още няма орбитална станция, която да е независима от получаването на провизии от Земята - храна, вода и въздух.

Единственото разрешение на този сложен проблем е да се построи затворена екосистема, в която въглеродният диоксид, издишан от астронавтите, се преобразува от растенията в кислород. Същите растения осигуряват храна за препитание. Като говорим за тези проблеми, няма как да не споменем за експеримента "Биосфера 2".  Казва се "Биосфера 2", защото първата биосфера, която ние познаваме, е самата земна биосфера, в която ние живеем. "Биосфера 2" е опит да се създаде втора изкуствена биосфера.  Самите сгради на изкуствената биосфера са построени на 1.2 километра височина над морското равнище, в основата на планините Санта Каталина в САЩ.

С тотален размер на близо две и половина футболни игрища (една вметка - "Международната космическа станция" е с тотален размер на едно футболно игрище), "Биосфера 2" е  построена през 80-те години на миналия век със следните компоненти с площ: 1 900 квадратни метра дъждовна гора, 850 квадратни метра изкуствен океан с коралов риф, 450 квадратни метра мангрови блата, 1 300 квадратни метра савана, 1 400 квадратни метра пустиня,  2 500 квадратни метра селскостопански земи... "Бисофера 2", макар и построена на Земята, е била благославяна от редица космически активисти, научни фантасти и футуролози. Те са виждали в нея потенциално разрешение за практическите проблеми на колонизацията в космоса - считали са, че ако човек докаже, че е способен да живее в такава затворена изкуствено-създадена екосистема, колонизацията на останалите планети  живот ни е в кърпа вързана.

Наместо това не се получи нито един от очакваните резултати. От 1991 до 1994 година са проведени две експедиции с хора, втората от която приключва преждевременно поради спор за финансирането на експеримента. Първата експедиция е осемчленна и се състои от Рой Уолфорд, Джейн Пойнтър, Табър МакКалъм, Марк Нелсън, Сали Силвърстоун, Абигейл Елинг, Марк Тайло и Линда Лий. Тя продължава от 26 септември 1991 до 26 септември 1993. Втората експедиция - седемчленна - от 4-ти март до 6 септември 1994 - се състои от Норберто Ромо, Джон Друит, Мат Фин, Паскал Маслин, Шарлот Годфрей, Родриго Ромо и Тилак Махато. Целта на експеримента е да докаже, че хората от експедициите могат да оцелеят безпроблемно само с ресурсите на изкуствената биосфера.

Но нищо подобно не се случва... Изкуствената биосфера се оказва всичко друго, но не и стабилна и самоиздържаща се. Оказва се, че почвата, богата на органична материя, започва да задържа твърде много кислород. Само след 18 месеца кислородното съдържание в атмосферата спада от 20.9% на 14.5%.  Казва се, че заради кислородния глад хората от експедицията са били толкова отпаднали, че не са можели да изкачват стълбите на местната библиотека. Това е довело до принудителното отваряне на изкуствената биосфера към външната околност и получаване на въздух отвън, за да не се стигне до сериозни усложнения.  Споменаването на последното нещо е достатъчно, за да кажем, че по отношение на целта за пълна независимост от земната биосфера, експериментът е тотален провал.

31 януари 2015 г. 13:30 ч.

Светослав Александров. И така, вие искате да станете астронавт? Мечтаете си да влизате в новинарските емисии, да ви запомнят като първопроходец, да пише за вас в учебниците? Това е много хубава мечта...

Днес обаче ще си говорим за някои от ... особеностите (в мекия смисъл на думата) какво означава да си астронавт. Ще си говорим за хигиената в космоса. Вие знаете ли кой е най-честият въпрос, който децата задават в училище, ако училището е поканило астронавт в час? Да, досещате се - най-често задаваният въпрос е как хората ходят на тоалетна в космоса. Малко са възрастните, които се осмеляват да зададат този въпрос, но учениците нямат тези задръжки. И астронавтите отговарят.

Нека да го кажем кратко, за да стане ясно от самото начало: ако сте от срамежливите хора, ако на работа по цял ден се стискате и от срам не смеете да отидете на тоалетна, или се стараете да го направите максимално дискретно - професия "астронавт" не е за вас. "Мислите си, че е великолепно да сте астронавт? Нужна е много упорита работа и много унижения", споделя Марк Робъртс, туристически гид в космическия музей в Ню Йорк.

Неудобствата наистина са големи. Докато космическата совалка все още летеше, тя имаше сравнително голяма тоалетна и даже лично пространство. Но на руските кораби "Союз" нещата стоят по-различно. В единия отсек има тоалетна. При положение, че екипажът е от трима души, ако се наложи някой да използва тоалетната, другите двама трябва да бъдат помолени да се преместят в другия отсек за малко лично пространство. Рядко се стига дотам - на екипажа се прави клизма, която обикновено е достатъчна да изчисти човек, докато "Союз" се скачи с "Международната космическа станция".

Още не съм приключил! Опитвали ли сте се да ходите по голяма нужда, без едновременно с това да извършвате и малката нужда? Ако не се научите на това важно житейско и в случая "професионално" умение, професия "астронавт" отново не е за вас. Защото дори и в модерната "Международна космическа станция" тоалетната има два изхода - един за малката и един за голямата нужда и астронавтите трябва да използват различни методи за отделяне на течните от твърди отпадъци.

Един от астронавтите казал на колегата си Лерой Шао, че би предпочел ако беше възможно да кацаше на Земята и да се завръщаше всяка сутрин, за да може да върши работата си на спокойствие... след което пак да излита в космоса...

Светослав Александров - статията е писана през юли 2011 година. През месец май публикувах история на космическите разходки на програмата "Космическа совалка".

Сега, през юли 2011-та, когато програмата окончателно приключва, предлагам нова статия, която разкрива историята й.