Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Илюстрация: астронавт на Марс. Image credit : NASA

16 юли 2017 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Тази новина надали би изненадала някой космически ентусиаст - ние го знаем от доста време. По времето на предходната администрация на Обама НАСА постоянно рекламираше как има намерение да прати хора към Марс, но очевидно с идването на Тръмп и със смяната на администрацията агенцията най-накрая има свободата да признае каква е реалността публично.

"Аз не мога да предложа дата за хора на Марс и причината за това е че при текущите бюджетни нива, грубо при увеличение от 2%, ние не разполагаме със системите за повърхността, които трябва да са достъпни за Марс", съобщи Уилиам Герстенмайер (източник), шеф на пилотираната програма на НАСА, по време на среща на Американския институт за аеронавтика и астронавтика миналата сряда. "Цялото това навлизане, спускане и кацане е голямо предизвикателство за нас относно Марс".

Ето какво означава това: НАСА разполага с парите да изпрати хора в далечния космос, вероятно дори до орбитата на Марс, но самото спускане и кацане на повърхността е много сложна и скъпа задача. Нееднократно инженерите, работещи по безпилотната програма на НАСА, са говорили за това - тънката атмосфера е тази, която усложнява системите за кацане и поради това се налага създаването на комплексен и многокомпонентен хардуер, който включва топлинни щитове, парашути, спирачни ракетни двигатели, въздушни възглавници и авангардни системи като "небесния кран", с който марсоходът "Кюриосити" се спусна на повърхността на Марс през 2012 година.

Един пилотиран спускаем апарат обаче ще е много по-голям и тежък от тежащия един тон и с размер на лек автомобил "Кюриосити".

Но ако НАСА не може да изпрати хора на Марс, какво следва?

"Ако открием, че има вода на Луната, и ако искаме да свършим по-обширни задачи на Луната, за да проучим това, ние бихме разполагали с Дийп Спейс Гейтуей  за да позволи провеждането на такива обширни задачи на лунната повърхност", подчерта Герстенмайер. Дийп Спейс Гейтуей представлява всъщност окололунната станция, която НАСА понастоящем разработва съвместно с Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА).

Така за пръв път шеф на НАСА след доста време заговори за пилотирани полети до Луната. Очевидно е, че при текущата бюджетна реалност, пилотираната космонавтика отива в тази посока.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/