"Международнта космическа станция" трябва да бъде приватизирана след 2025 година според новия проектобюджет. Photo credit: NASA
14 февруари 2018 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. На 12-ти февруари Белият дом публикува своя проектобюджет за 2019-та година и има важни новини, които касаят бъдещето на НАСА. Подобно на всеки проектобюджет, той не е окончателен - тепърва предстои да бъде ревизиран и одобрен от Конгреса, а конгресмените могат да се противопоставят на някои от решенията.
Много медии изкоментираха проектобюджета от различни гледни точки. Някои го нарекоха много добър, друг - много лош, даже вреден за науката. Но в случая абсолютизирането е невъзможно. Не може да се каже, че проектобюджетът е добър или лош. Напротив - в него има много добри моменти, но и някои лоши.
Добрите новини
НАСА ще получи повече от $19.9 милиарда долара, близо $20 милиарда. Това е с $372 милиона долара повече от това, което Конгресът одобри за 2017 година и с $800 милиона повече от това, което Белият дом поиска за 2018 година. Няма как да бъде омаловажено че властите проявяват интерес към скромно увеличение на бюджета на държавната агенция, но увеличението е свързано най-вече с развитието на пилотираната космонавтика.
САЩ най-накрая има план за завръщането на хора около пространството на Луната. Още миналата година научихме, че фокусът вече няма да е Марс, а Луната. Сега има яснота как ще бъде изпълнен лунният план. Първо през 2020 година ракета "Спейс Лонч Систъм" ще трябва да изведе кораб "Орион" на безпилотна обиколка около Луната. През 2023 година, т.е. след пет години, "Орион" трябва да лети в пилотиран режим до окололунна орбита. Това ще е първата пилотирана мисия до Луната след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век.
Проектобюджетът поставя за пръв път фокус върху строежа на станция около Луната. Вече има дата за изстрелването на първия модул - 2022 година. Това е модулът, който ще осигурява придвижването и електрозахранването на станцията. Предвижда се модулът да лети с комерсиална ракета. Това може да е "Фолкън Хеви".
По отношение на комерсиалната космонавтиката, НАСА ще трябва да задели до $900 милиона долара за подпомагането на частните компании да усвоят околоземна орбита. Това означава, че частните компании ще разполагат с повече възможности или да приватизират "Международната космическа станция", или да създадат свои собствени станции. При всички положения Белия Дом планира да спре издръжката на "Международната космическа станция" след 2025 година. До този момент всички партньори-участници в проекта на МКС са се съгласили станцията да се издържа до 2024 година и поне засега няма планове за удължаването на този срок.
Много добри новини има за междупланетната космонавтика. За планетарни науки се заделят $2.2 милиарда долара, с $400 милиона повече от 2017 и с $300 милиона повече от 2018 година. Основни приоритети са следващият марсоход на НАСА, който ще излети през 2020 година, както и мисията до юпитерианската луна Европа, която също ще лети през първата половина на 20-те години. Заделят се $50 милиона долара за ранно проучване на възвръщаема мисия за взимане на проби от Марс, като се обмисля реализацията на мисията да стане с подкрепата на частен партньор.
Лошите новини
Ако пилотираната космонавтика и междупланетните мисии получават финансов стимул, не така стоят нещата с астрофизичните мисии. Този дял получава $1.1 милиарда, което е спад в сравнение с 2017 година - тогава са получени $1.3 милиарда. Най-сериозният шок е прекратяването на програмата за телескопа WFIRST, специално предназначен да търси планети около други звезди. Мотивите на администрацията да прекрати работата по телескопа е че е скъп, ще отнеме много време да се разработи (също колкото отне на "Джеймс Уеб") и че добра наука може да бъде свършена с по-малки и евтини мисии.
Отново напомням, че това е само проектобюджет. Възможно е решението на Белия дом да се ревизира след силно противопоставяне от страна на научната общност и най-вече на Конгреса.
За пореден път най-големият губещ са мисиите за наблюдаване на Земята, което се вписва в политиката на Доналд Тръмп за скептичност относно климатичните промени и глобалното затопляне. Пет мисии ще бъдат прекратени (същото беше предложено миналата година), сред които са PACE и OCO-3. Пред прекратяване е и работата на великолепната камера EPIC на DSCOVR. Миналата година Конгресът успя да предотврати спирането на мисиите, тази година Белият дом отново опитва - ще видим какво ще се случи накрая на годината. Пилците се броят наесен.
Вместо заключение: Проектобюджетът със своя фокус върху Луната прави щастливи някои частни компании, които искат да развиват лунен бизнес. Щастливи са привържениците на междупланетните мисии и по-точно тези, които искат полети до Марс и Европа. Астрономическата и климатичната общност обаче са силно разочаровани. Ще следим с интерес какво ще е развитието на проектобюджета и как предложените промени от администрацията на Тръмп ще се приемат от Конгреса.
За повече информация: Проектобюджетът на Белия дом за НАСА за 2019 година (PDF Файл)