Статия на Светослав Александров от август 2007-ма година. Много се е изговорило и много се е изписало за първите пилотирани космически кораби Восток ( на СССР ) и Меркурий ( на САЩ ). Безспорна истина е, че СССР са успели за пръв път да осъществят пилотиран полет в космическото пространство което послужило като пропаганда за добрата политическа система на СССР, за победата над капитализма и за растящия технически прогрес на Съветска Русия.
Но дали технологията на СССР наистина е била по-добра от тази на САЩ? Въпроса е спорен. Малцина знаят, че полетът на Гагарин е бил пред катастрофа, а едва по-късно се научава, че той не е и кацнал в капсулата на космическия кораб, а е катапултирал във въздуха. Първият астронавт на САЩ – Алън Шепард не достига до орбита за разлика от Гагарин, неговия полет е по-кратък, но качеството на полета е много по-високо. Неговият кораб е имал кула за аварийно спасяване ако ракетата се повреди при излитането и освен това той е кацнал със спускаемата си капсула.
Тази статия описва и полета на Гагарин, и полета на Шепард.
Корабът на Юрий Гагарин се нарича Восток 1. Той е изведен в околоземна орбита на 12 април 1961 година в 06:17 UTC. Ракетата, извела кораба е била видоизменена версия на ракетата Р7 или “семьорката”. “Семьорка”, което на руски означава просто цифрата седем е била разработена като междуконтинентална балистична ракета. Същата ракета е извела на орбита Спутник 1 ( първия изкуствен спътник ) и служи за основа на разработката на ракетата Союз.
Вариантът на Р7 за Восток е представлявала тристепенна ракета като двигателите и на трите степени използват за гориво керосин. Тя е имала способност да изведе на околоземна орбита 4 725 килограма полезен товар и 500 килограма полезен товар за Луната.
Корабът Восток е имал относително просто устройство. Състоял се е от сервизен модул и възвращаема капсула, която е имала сферична форма. Космонавтите не биха могли да оживеят ако кацнат с капсулата, затова вместо това са катапултирали от нея както при авария на самолет. Това е увеличавало значително риска при кацане. Капсулата е помещавала системи за осигуряване поддръжката на живота на един космонавт. Диаметърът на сферата е бил 2.3 метра – доста тясно и неудобно помещение.
При отделянето на капсулата от сервизния модул с двигателите тя е нямала възможност да извършва маневри и да променя траекторията си. Това обяснява сферичния й дизайн и защо тя е била защитена от всички страни от топлинни въздействия.
Преди полета на Гагарин не е било ясно как ще се отразят условията на микрогравитация върху правилното функциониране на органите и системите на човешкия организъм и най-вече нервната система. Затова корабът е работел почти изцяло в автоматичен режим. Кодовете за разблокиране на контролните системи са се намирали запечатани в плик и е трябвало да се използват само в случай че автоматиката откаже.
В случай че откажат двигателите за излизане от орбита Гагарин е имал провизии за оцеляване за десет дена. Ако случая е бил такъв космонавтът просто трябвало да изчака триенето в горните слоеве на атмосферата да намали височината на орбитата и корабът сам да навлезе във въздушната обвивка на Земята.
Хронология:
Минути преди старта Гагарин записва съобщението: “Скъпи приятели, познати и непознати, скъпи съотечественици и всички хора по света! В рамките на минути могъща съветска ракета ще изстреля моя кораб в необятното космическо пространство. Всичко, което искам да ви кажа е това. Целият ми живот стои пред мен като един отнемащ дъха ми момент. Чувствам, че мога да събера силите си за да изпълня това което се очаква от мен.”
Изстрелването на ракетата е успешно. Гагарин непрекъснато изпраща съобщения че се чувства добре. 25 минути след старта става ясно, че е постигната стабилна орбита. Восток 1 се превръща в първия пилотиран космически кораб.
След само една орбита маневрите за завръщането започват. Ретроракетите сработват, но сервизния модул не се отделя от капсулата и двата компонента остават прикачени посредством кабелите. Корабът започва да се върти неконтролируемо, но кабелите изгарят вследствие на високата температура при навлизането и капсулата заема правилната позиция.
7 километра над Земята Гагарин катапултира. Тук е момента в който лидерите на СССР са излъгали, че Гагарин е кацнал в самата капсула. Полетът е обявен за успешен, а впоследствие корабите Восток продължават да летят. Излитат Восток 1, Восток 2, Восток 3, Восток 4, Восток 5 и Восток 6, след което се разработват по-модерните кораби Восход, които вече кацат по нормален начин.
Много скоро след успеха на СССР - на 5-ти май в 14:34 UTC излита кораба Меркурий-Редстоун 3 с астронавта Алън Шепард. Американският космически кораб се отличава от Восток 1 по много критерии.
Корабът е изведен от ракетата Редстоун, която произлиза от немската Фау - 2. Тази ракета имала по-просто устройство от ракетата Р-7, защото имала само една степен, горивната смес е била алкохол/кислород и е можела да изведе до височина 185 километра само 1 300 килограма полезен товар. Въпреки че е била недостатъчна да изведе човек в орбита, тя е можела да достигне космическото пространство и успешно се е справила със задачата си да изведе първия американски астронавт.
Самите капсули на Меркурий са били много малки - обемът им е бил около 1.7 кубични метра- в тях едва се е побирал един човек. Те са имали обаче редица особености, които са били признак за напредък - имали са конична форма, при навлизането в атмосферата се освобождавали два парашута и са можели да се приземяват във водна среда. Алън Шепард е първия човек, който излита се завръща на Земята в рамките на космическия си кораб. Капсулата на Алън Шепърд се е наричала Фрийдъм 7.
Общ вид на капсулата Меркурий. Снимка : НАСА
След два полета на кораба Меркурий с ракетата Редстоун започват и орбиталните полети с по-мощната ракета Атлас. Това се случва осем месеца по-късно.
Целият полет на Алън Шепард е продължил по-малко от 16 минути. По време на полета около 45 милиона американци са следяли мисията по телевизията. Целият полет е протекъл почти безпроблемно.
Източници: Уикипедия, НАСА