Статия: Светослав Александров по информация от НАСА и Universetoday.com. Статията е публикувана на 21 декември 2009 година.

През 2012 година светът, както го познаваме, няма да свърши. Също както не свърши миналата година, когато беше пуснат Големия адронен колайдер (и по-късно временно спрян). Също както не свърши и през 2003 година, когато Нибиру не промени орбитата на Земята. Също както не свърши и през 2000 година, когато милениалният бъг не причини особени проблеми.

Защо тогава продължават да се правят пророчества и предсказания за евентуален край на света през 2012 година? Отговорът е прост: защото тогава завършва големият цикъл на календара на Маите. Това завършване на цикъла се асоциира с купища вероятни теории за катаклизми на Земята: тук идва (разбира се!) и новата дата за сближаването на Земята с Нибиру, предположения за големи Слънчеви изригвания, които водят до промени в магнитното поле на Земята, промени в подреждането на планетите... Съвсем естествено се пишат книги, а на екран се появяват и нови филми (Кой ли вече не знае за филма „2012“, кой не е чувал за него). Възникват въпросите: има ли научни опасения за подобни катаклизми през 2012 година и дали наистина има някаква мащабна конспирация, която укрива от обществото вероятния катаклизъм?

Ха познайте! Няма никакви опасения сред научния свят, че светът ще свърши през 2012 година. Теориите за големите катаклизми през 2012 са толкова глупави, абсурдни и псевдонаучни, колкото и теориите, че човек никога не е бил на Луната или че на Марс има гигантско лице.

В борбата срещу новата теория за края на света неочаквано се включи и НАСА. Космическата агенция има навика да не обръща внимание на псевдонаучните теории, но този път самата тя пое мащабна кампания за оборването им – тъкмо навреме. Астрономът Фил Плейт (известен като „Лошия астроном“), който от години се занимава с оборването на псевдонаука, също отрича спекулациите за евентуални катаклизми през 2012. На практика новите теории са толкова глупави и абсурдни, че приятели от университета ми разказват как са се смеели в кинозалата, докато са гледали филма „2012“.

Светослав Александров  - публикация от 22 август 2009 година. Преди два месеца НАСА изстреля към Луната космическия апарат "Лунър Риконисънс Орбитър". Той има много мощна камера, която може да се сравнява само с камерата на марсианския "Марс Риконисънс Орбитър". Камерата е в състояние да идентифицира отделни скали - и нещо повече - останки от космически апарати!

Светослав Александров - публикация от ноември 2009 година. Днес в интернет пространството се появиха слухове, според които нашата космическа агенция (Институт по космически изследвания) се занимава с извънземни и български учени контактували с тях.

Институтът обаче опроверга информацията. БАН и ИКИ нямат програми, с които се опитват да се свържат с извънземни. Опровержението е публикувано на страниците на агенция КРОСС:

БАН и самият институт нямат такова направление в работата си, уточни проф. Гецов. Учените от ИКИ работят по три направления – Космическа физика, Дистанционни методи и Космически технологии и в нито едно от тях няма систематизирано звено, което да изучава въпроса за извънземния разум.

Електронният журнал КОСМОС БГ (space-bg.org) и неговият основател (С. Александров) застават зад официалното становище и зад съществуването на ИКИ.

Защо хората се доверяват на псевдонауката?

Светослав Александров - публикация от м. септември 2009 година. „Псевдонауката си има рецепта“, пише Мария Нинова, създател на приятелския сайт „Биовижън“ - http://bio.topvisia.net/ . „Взима се един научен факт, вади се от контекста, фактът се използва за сравнение с онова, което се опитват да ни втълпят. Добавя се лъжа и изопаченост и всичко това хубаво се омесва. Накрая за подправка се поръсва с дебел слой емоционалност. И готово“.

Мария Нинова, доколкото съм останал с впечатление от нейния приятелски сайт, е човек, който обича науката (каква рядкост в България). И е от малкото хора, които си позволяват да сложат рязката граница между наука и псевдонаука. Затова също като мен се дразни на ширещата се псевдонаука. И правилно отбелязва - „В свят, който се основава и все повече зависи от науката, хората остават невежи. Те вместо да се поинтересуват от истинската наука (която е дори повече интересна), предпочитат бълвочи“.

Това е интересно заключение и точно върху него искам да спра първоначално вниманието ви. Нещо повече – искам да разграничим причините защо се получава точно така и как се стигна до тази абсурдна ситуация – хората на 21-ви век да се обръщат все повече към псевдонауката, а не към науката.

Именно развитието на високите технологии и научните постижения са основната причина за това

И преди съм защитавал тази теза, която сега искам да разширя.

Спомням си как само допреди 10-15 години повечето от хората нямаха компютри. Жадните за знания деца ходеха по библиотеки. Търсеха конкретната информация, която се намираше в специализирани издания (тези издания нерядко липсваха). Хора, които са връстници на баща ми, си спомнят за времето, когато книгите са били наистина много евтини и тогава се е купувала литература масово. Все още имам броеве на „Наука и техника за младежта“ от 60-те години на миналия век – списания, които все още са запазени и някой ден съм се зарекъл да ги сканирам за поколенията. Това са научнопопулярни списания, които са пълни с информация, представена по изключително интересен начин (а истинските научни peer review журнали – също са били на хартия). Именно от тези списания и от някои стари книги разбрах за пръв път за програмните езици, за математичните алгоритми, за Фортран, за Бейсик, за изследванията на Марс, ако щете.

Днес обаче Интернет и високите технологии промениха всичко. Цялата информация, която ни трябва, е леснодостъпна и безплатна. Тя се приема за даденост.Днес всеки може да пише, всеки може да създаде сайт, всеки може да разпространява налудничавите теории. Преди време казах, че именно високите технологии бяха почвата за покълването на псевдонаучните теории и че днес расте първото истинско поколение на конспиративни откачалки (б.прев. от звучния английски термин conspiracy nuts). Съвсем естествено е при такова изобилие на информация (голяма част от която е недостоверна и непотвърдена), човек да не може да направи разграничение между науката и псевдонауката. Изведнъж се появиха отдавна забравени от мнозинството теории – че човек не бил стъпвал на Луната, че еволюцията е една лъжа и измама, че ваксините са опасни.

Иронично – но именно развитието на високите технологии и интернет е основната причина за разпространението на псевдонаука. Но не е само това.

Неизпълнените обещания от 20-ти век също доведоха до отлив на хора от науката

Науката се развива и Мария е права, че тя е страшно интересна и правенето на открития е велико преживяване. Само че обществото на 20-ти век има един голям грях - това са очакванията за обещания, които никога не бяха изпълнени. Смея да кажа, че научната фантастика трябва да понесе своята отговорност за това, че направи куп излишни предсказания. А други събития (дори ако вземем мобилните телефони) направо бяха проспани.

50-те години на 20-ти век са наситени с величествени постижения. Тогава е предложен моделът на Уотсън и Крик за структурата на ДНК молекулата, който и до днес се изучава в училище. Изстрелян е първият изкуствен спътник, полита и кучето Лайка. Точно тогава е получен патент за изработката на интегрална схема. И именно тогава са направени най-смелите предсказания, които хората са вярвали, че ще се случат. Станислав Лем пише великите си книги именно към края на 50-те и началото на 60-те години. През 50-те години Айзък Азимов публикува колекцията от разкази „Аз, роботът“. На обществото е дадена рамка за развитието на науката. И вяра.

Но днес вече изминава първото десетилетие от 21-ви век, а ние все още не сме започнали да колонизираме планети. Нито сме открили универсално лекарство, което да лекува рак (като биолог се съмнявам това изобщо да е възможно). Не знаем как да предсказваме точно земетресенията. Хуманоидните роботи с изкуствен интелект не са факт и надали ще станат реалност в близкото бъдеще.

Съвсем естествено е човек да загуби вяра в развитието на науката, когато толкова напразни обещания са дадени, а нито едно от тях не е изпълнено. Хората търсят причина защо стана така. И се обръщат към псевдонауката. Те приемат конспиративните теории – лунната гонка през 60-те години е голяма манипулация, а кацането е заснето във Филмово студио. Има грандиозна конспирация, която предотвратява учените да изработят лекарство, което лекува рак – защото това ще срине бизнеса на редица химиотерапевтични компании. Петролната империя спъва развитието на антигравитационни машини.

Всичко това не е повод да зарежем науката

Отвръщането на човек от науката е много опасно. Приемането на редица алтернативни теории допълнително подкопава вярата на човек. Тъй че всички „алтернативи“, които не са доказани с научния подход, трябва да бъдат изпитвани. Защото

Невежеството убива!

„Невежеството е блаженство“, ще кажат някои хора. Напротив – невежеството убива! Няма да забравя миналата година на фона на ширещата се теория около Големия адронен колайдер – как това щяло да създаде черна дупка, която да унищожи земята – едно момиче се самоуби! Медиите тогава гръмнаха – но то се самоуби, защото не можеше да приеме мисълта, че съвсем скоро то и родителите му ще бъдат погълнати от нещо страшно – черна дупка. Разпространителите на тези алтернативни теории са отговорни за убийство в този случай.

Ами самозваните лечители? Колко ли хора са умирали, защото не са потърсили лекарска помощ, а са разчитали на самозванци? Можем ли да ги изброим?

Да разпознаваме псевдонауката

Всъщност, не е трудно да разпознаваме науката от псевдонауката, стига да знаем как. Почти всички псевдоучени не са в състояние да интерпретират правилно фактите и не градят теориите на доказателства, а на един похват, който се нарича кръгова логика. Това е най-погрешният метод за доказване на конспиративно твърдение, но за сметка на това най-често срещаният.
И така – що е кръгова логика? Това е подкрепа на дадена спекулация не чрез доказателство, а чрез преповтарянето на същата спекулация по пряк или косвен начин. Примери: