Светослав Александров - публикация от август 2008 година. Вчера, на 27 август 2008 година, в САЩ беше излъчен нов епизод от известната поредица „Разбивачи на митове“, който беше посветен на това дали хората са стъпвали на Луната.
Аз изгледах този филм, който е изключително интересен, и ще ви представя моето мнение по въпроса. Ще ви помоля – ако не желаете да четете ревю преди да изгледате филма, моля, не четете това, което съм написал по-долу, защото следват СПОЙЛЕРИ :)
И така, започваме:
НАЧАЛО НА СПОЙЛЕРИ:
1. Сенките, които не са успоредни – дължат ли се на повече от един светлинен източник?
Едно от твърденията, което „Разбивачите на митовете“ трябваше да оборят, бе защо сенките на лунната повърхност, показани на снимките и клиповете, не са успоредни. Ако Слънцето на Луната беше единствения светлинен източник, то тогава би следвало сенките да са успоредни. Поради тази причина НАСА е фалшифицирала снимките във филмово студио.
След като твърдението беше представено, „Разбивачите на митовете“ насипаха върху една маса аналог на лунен прах и поставиха един единствен прожектор, който представляваше самият светлинен източник. След като направиха точна реплика на пейзажа и заснеха снимките, оказа се, че сенките не са успоредни поради неравностите.
Това категорично обори твърдението, че непаралелните сенки са плод на някаква конспирация. Подобни явления могат да се наблюдават и само при един светлинен източник!
ПЪРВОТО ТВЪРДЕНИЕ БЕШЕ ОБОРЕНО!
Да си призная, не очаквах и друго, защото ако имаше повече от един светлинен източник, всеки предмет щеше да хвърля повече от една сянка.
2. Защо астронавтите и предметите, които стоят в границите на сенките са осветени, а не черни? На Луната няма атмосфера, така че сенките би следвало да са напълно тъмни, а по тази причина – и предметите, които се намират там. Но предметите не са тъмни, а светли – затова НАСА трябва да е използвала повече от един светлинен източник – значи е фалшифицирала снимките във филмово студио.
След като бе представено и това твърдение, „Разбивачите на митовете“ трябваше да го проверят и него. Те отново направиха пробен пейзаж и го затрупаха с аналог на лунен прах. Отново оставиха един единствен светлинен източник. Снимките, които показаха по-късно, показаха, че дори и при тези условия прахът има свойство да отразява светлината в обратна посока, следователно ТВЪРДЕНИЕТО БЕШЕ ОБОРЕНО.
3. Защо знамето се вее във вакуум?
Това твърдение беше оборено по изключително интелигентен начин. „Разбивачите на митове“ взеха точна реплика на знамето, такова, каквото е било използвано по времето на Аполо. Вкараха го в едно помещение, от което изпомпаха въздуха! Оказа се, че дори и след изпомпването на въздуха, при поклащане на пръта, знамето може да се вее! И то без намесата на въздуха! ТВЪРДЕНИЕТО БЕШЕ ОБОРЕНО!
4. Наистина ли лунните кацания са фалшифицирани във филмово студио, а ходът на астронавтите всъщност е пуснат на забавен ход, за да симулира ниска гравитация?
И това твърдение БЕШЕ ОБОРЕНО, след като „Разбивачите на митове“ се преоблякоха в скафандри и започнаха да симулират ходене на Луната, след което записът беше пуснат на забавен ход. След това записът бе сравнен с оригиналните записи от Аполо. Разликите бяха толкова потресаващи, че доказаха, че е абсолютно невъзможно да се фалшифицира подобно нещо.
РЕЗУЛТАТЪТ Е СЛЕДНИЯТ: Лунната конспирация беше ТОТАЛНО ОБОРЕНА!
Има и още няколко твърдения, но аз ви предизвиквам да изгледате филма, а не да развалям атмосферата със спойлери :) Филмът си заслужава :)
КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ :)
А сега, за да завърша тази чудесна поредица на „Разбивачите на митовете“, искам да обърна внимание на още един въпрос. Конспираторите често питат: „От времето на лунните кацания са минали близо четиридесет години. Защо никой не ходи там вече?“
Макар че нееднократно съм давал отговор на този въпрос, той никога не е удовлетворявал конспираторите. Затова нека да погледна този въпрос от още един ъгъл: „Колко добри и качествени технологии са се загубили и не се използват вече?“
Да вземем например самолета Конкорд. Той, подобно на лунните кораби Аполо, е строен през 60-те години и е извършил първия си тестов полет на 2 март 1969 година – само няколко месеца преди историческото кацане на Аполо 11. Построени са само 20 самолета Конкорд и от 2003 година насам всички са изведени от употреба. В продължение на цели пет години обикновеният пътник не пътува със свръхзвукова скорост и няма проекти в действие, които целят да се построи нов свръхзвуков пътнически лайнер!
Но това означава ли, че тази технология никога не е съществувала? Това, че пътниците не летят днес със свръхзвукова скорост означава ли, че човечеството никога не е имало технологията да го прави?
Същото може да се каже и за проекта Аполо. Това, че той не съществува днес, не означава, че никога не е съществувал.
Човечеството разполага с цял лист изгубени технологии, които повече не се използват. Достатъчно е само да спомена цигулките Страдивариус. Няколко века след разработката им учените все още не знаят как да направят съвременни музикални инструменти, които да са също толкова качествени, колкото тези цигулки! Бяха направени изследвания, бяха изпробвани различни хипотези – но нито една от тях не доведе до производството на ново точно копие на цигулките.
Ами пирамидите в Египет? Те неслучайно са наричани технологично чудо на древната цивилизация. Как е възможно човек да построи толкова високи структури в епоха, когато крановете, багерите и други технологични чудеса все още не са съществували? Отново са правени проучвания – кой и как ги е строил, защо са толкова стабилни, че са запазени и до днешно време – но никой не прави пирамиди днес, никой не се е заел да повтори това постижение с технологията, която е била налична преди хилядолетия!
Така че – това, че една технология не съществува днес, това не означава, че никога не е съществувала.
Може би е редно да си зададем въпроса – съществува ли технология, която днес може да прати човек на Луната? Трудно ми е да дам категоричен отговор на този въпрос, при положение, че цялостната инфраструктура за строежа на лунните кораби е унищожена в полза на други проекти като совалката. Но някои от технологичните чудеса на началната космическа ера все още са се запазили – корабът Союз все още лети, а той поначало е строен за полети до Луната. Старите ракети Протон са все още в действие – така че при добро желание човек би могъл да иде поне до окололунна орбита.
Въпросът е – защо никой не го прави?
А защо да го прави, се питам аз? Технологията напредна достатъчно много! За парите, които са необходими да се пратят двама души на луната, агенциите могат да изпратят поне двадесет безпилотни спускаеми апарати, всичките с научна апаратура! Това е за предпочитане, при положение, че с технологията на Аполо могат да бъдат пратени само двама души, които да се разхождат на Луната едва за няколко часа, без да предложат нищо по-съществено, освен скали. Това не се е харесвало навремето на много от политиците на САЩ – защо да се дават толкова средства за лунни експедиции, като с безпилотни сонди може да се върши цялата работа – особено ако има и по-важни приоритети?
Днес Луната отново се изследва от такива безпилотни апарати – Китай и Япония вече имат сложни орбитални сонди, а скоро ще пратят и спускаеми такива. Япония дори доказа автентичността на кацанията на Аполо, като изпрати от местата на лунните кацания нови снимки.
Но разбира се, конспираторите ги пренебрегнаха и си измислиха куп псевдоаргументи, продължавайки да омаловажават труда на хилядите хора, които са работили по проекта на Аполо. Но дори и да има такива заблудени хора, дори и да има такива ,които си мислят, че Земята е плоска, ще има и хора, които се интересуват от покоряването на далечни светове и някой ден ще се отправят отново към небесните ширини, за да последват съдбата си.