Светослав Александров - статията е написана през ноември 2008 година. Миналата година Русия отпразнува 50 години от изстрелването на първия изкуствен спътник. Тази година НАСА празнува 40 години от първия полет до Луната - Аполо 8. Освен това на 20 ноември тази година международната общност отбелязва 10 години от извеждането на първия компонент на Международната космическа станция!
Обществото възприема МКС със смесени чувства. За някои орбиталният комплекс е най-същественото постижение на пилотираната космонавтика от пост-Аполо ерата, връх на човешката технология, олицетворение на това как хора от цял свят могат да работят мирно в името на науката. За други обаче Международната космическа станция е една голяма безсмислица, грандиозен провал, "пуйка в небето", ненужно парче желязо в орбита.
Видът на МКС към средата на 2008 г. Credit : NASA
Няма спор - Международната космическа станция не е това, което бащите на научната фантастика предвиждаха. Тя няма нищо общо с големия хабитат от филма "Една одисея в космоса през 2001 г." със сценарий, написан от Стенли Кубрик и Артър Кларк. МКС не е и в подходяща орбита, за да позволява асемблирането на кораби до Луната и Марс. Независимо от това станцията е важна поради това, че благодарение на нея имаме постоянно присъствие в космическото пространство двадесет и четири часа в денонощието, триста шейсет и пет дена в годината. Международната космическа станция наистина представлява най-голямата конструкция, направена от човешка ръка и изведена в космическото пространство. За построяването й наистина са изразходени огромни усилия.
Строежът на МКС започна на 20 ноември 2008 г. 20 ноември 1998 г. (благорадско на totti_pz от форума за показването на грешката) , когато ракетата Протон-К изведе в орбита първия модул на име Заря. Само две седмици по-късно совалката Индевър излетя и прикачи към Заря модула Юнити. Когато през 2000 г. ракетата Протон-К изведе в орбита модула Звезда и това направи станцията постоянно обитаема за пръв път.
Последващите мисии изведоха компонентите Дестини, Куест и Пирс. Но амбициозната програма на разширяването на станцията спря през 2003 г., когато совалката Колумбия се разпадна и седем души загинаха. Строежът бе възобновен едва през 2006 г. (годината, през която МКС трябваше да бъде завършена). Последва добавянето на слънчеви панели, греди, нови модули. Към края на 2007 г. бе добавен модулът Хармъни, а в началото на 2008 г. най-сетне бяха изведени научните лаборатории Кибо и Колумб. През 2008 г. излетя и товарния кораб на Европейската космическа агенция - Жул Верн. Благодарение на МКС Япония и Европейската космическа агенция направиха първите си стъпки в космическото пространство.
Последната мисия на совалка за тази 2008 г. е на Индевър - STS-126, която в момента на писането на тази статия е вече в орбита! След като Индевър си замине, МКС ще е готова да поеме постоянен екипаж от шестима души! Това наистина ще е едно от най-важните постижения за пилотираната космонавтика от ерата на Аполо насам!
Строежът на МКС ще продължи до 2010 г., когато космическата совалка ще бъде окончателно пенсионирана. Ще последва тежко и трудно бъдеще за орбиталния комплекс, но се надяваме, че до момента на свалянето му от орбита - през 2016 г. той най-сетне ще оправдае своето съществуване и ще донесе полза за науката.