Тъмните ивици в долната част на снимката представляват част от дюните Банголд, които ще бъдат изучени от марсохода "Кюриосити". Credit : NASA/JPL-Caltech
17 ноември 2015 г. 11:25 ч.
Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" се изкачва постепенно към горните склонове на планината Шарп, където проучва как условията на Марс са се променяли през миналите епохи. По пътя "Кюриосити" ще се спре за малко край едно поле от дюни, известно под името Банголд, за да може да проучи и съвременните процеси, които протичат на Червената планета.
До този момент нито един от марсоходите, изучавали Марс, не са посещавали дюни - и тук не говорим за малки пясъчни вълнички или преспички. Говорим за съвсем истински пясъчни дюни! Една от дюните, които ще бъде изучавана от "Кюриосити", е висока колкото двуетажна сграда и широка колкото футболно игрище. Дюните Банголд са активни - снимки, направени от орбита показват, че някои от тях се придвижват с около 1 метър в продължение на една земна година. До този момент не са посещавани активни дюни на нито едно друго място в цялата Слънчева система, освен Земята. "Кюриосити" ще го направи за пръв път на друга планета.
"Ние сме планирали изследвания, които не само ще ни разкрият съвременната дюнна активност, но ще ни помогнат да тълкуваме състава на слоевете от пясъчни седименти, които са били изградени от дюни, превърнали се по-късно в скали", съобщава Бетани Елман от Калифорнийския технологичен институт и Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
През последните три седмици "Кюриосити" се е придвижил общо 315 метра, откакто за последен път се занимаваше с дълбаенето на скали и доставката на скален материал към научните инструменти. Последната издълбана скала носи името Грийнхорн, тя е деветата издълбана от марсохода скала като цяло и шестата, откакто той пристигна в околностите на планината Шарп в края на миналата година.
Какво отличава дюните от малките пясъчни преспи и вълнички? Истинските дюни имат "лице" по посока на вятъра, което е достатъчно стръмно, за да може пясъкът да се пързаля надолу. Ефектът на вятъра върху движението на индивидуалните частички в пясъчните дюни е изучено много подробно на Земята, особено от британския военен инженер Ралф Банголд (1896-1990). На негово име са кръстени марсианските дюни и за пръв път тяхното поведение ще бъде изучено на друга планета с по-ниска гравитация и по-незначителна атмосфера.
Изучаването на дюните от орбита с помощта на Компактния разузнавателен спектрометър на "Марс Риконисънс Орбитър" показва, че минералният състав не се разпределя поравно в тях, а камерата успява да заснеме тяхното движение.
"Ние ще използваме марсохода "Кюриосити", за да научим дали вятърът сортира минералите в дюните, като наблюдаваме как той отвява песъчинки с различен размер", съобщава Елман.
Например знае се, че дюните на Марс съдържат минерала оливин-това е един от първите минерали, които се преобразуват в други минерали под въздействието на вода. Ако изучаването на дюните Банголд докаже, че по-леките минерални частички се сортират от по-тежките частички с високо съдържание на оливин, това ще помогне на изследователите да си изяснят до каква степен високото или ниското съдържание на оливин в някои древни пясъчници се дължи на сортирането на вятъра или на действието на водата.
За повече информация: НАСА