"Наука и техника за младежта" - издание на ЦК на ДКМС. Този брой е издаден през месец април 1986 година - 25 години след полета на Гагарин.
"От Гагарин до наши дни" - статия в "Наука и техника за младежта" през април 1986 година.
12 април 2016 г. 17:05 ч.
Светослав Александров. Днес отбелязваме 55 годишнината от полета на Юрий Гагарин - първия космонавт на планетата.
Как в България популяризаторските издания отбелязваха годишнината от полета по време на тоталитарния режим? Ето една статия в "Наука и техника на младежда", издание на ЦК на ДКМС, публикувана през април 1986 година.
Накратко казано, статията е пълна с хвалебствия към СССР и успехите на съветските инженери и учени. "Така започва ерата на космоса. Това беше подвиг! Подвиг на целия съветски народ, който под ръководството на своята ленинска партия се издигна до върховете на науката и създаде могъща промишленост, способна да осъществи най-смели конструкторски замисли".
Първото кацане на човек на Луната е представено доста лаконично, както е видно на горната снимка: "Дори в историческия за човечеството ден, когато на Луната кацна пилотираният космически кораб "Аполо-11" и Нийл Армстронг направи първата крачка върху лунната повърхност, американската агенция ЮПИ писа: "Не бива да забравяме за заслугите на пионерите в усвояването на космоса, дали сведения, благодарение на които стана възможно това забележително постижение. Първият изкуствен спътник беше съветски. Първите хора в космоса бяха руснаци. Всички основни постижения в космоса са направени в СССР...".
Космическите совалки на НАСА пък са представени като ripoff на "Междузвездни войни" : "След прекрасния пример на международно сътрудничество, какъвто бе експерименталният полет на съветския космически кораб "Союз" и американския "Аполо" през лятото на 1975 година, космическата програма на САЩ все повече и повече започна да променя своя характер. Космическите кораби за многократно използуване от системата "Спейс Шатъл" с нарастваща активност се включват в опасните акции на Пентагона. Някои от полетите вече преминават изцяло по програмата за "звездни войни". Американският печат не скрива, че на "совалките" се отрежда важна роля в рамките на разработената от администрацията на САЩ програма за милитаризиране на космическото пространство".
В общи линии бихме могли да направим следното заключение - независимо от носталгията по онова време, независимо по обвиненията колко развратни, жълти и ненаучни са днешните популярни вестници и издания, това не променя факта, че дори и в сериозните научно-популярни издания като това са се писали статии на изключително пропаганден език, при това - до някаква степен недостоверни.
Горните извадки са силно показателни - макар и позовавайки се на "Юпи", не можем да кажем, че първите хора в космоса са били като цяло само руснаци. Напротив - още вторият човек, който лети в космоса, Алан Шепард, е американец - той полита на 5 май 1961 година, по-малко от месец след Гагарин. Третият човек също - астронавтът Гъс Грисъм лети в космоса на 21 юли 1961 година. Герман Титов, вторият съветски космонавт, е всъщност четвъртият човек, достигнал космоса.
Опасенията за военния характер на космическата совалка обаче са основателни. Действително военните помагат на НАСА в нейния строеж със средства и в замяна на това изискват тя да има голям багажник със замисъл евентуално от орбита да бъдат прихващани военните съветски спътници. Дори в САЩ са на път да отворят нов космодрум за космическата совалка от базата на военновъздушните сили на САЩ във Вандерберг, Калифорния. Замисълът обаче никога не се осъществява. През същата тази 1986-та година, когато се чества 25-годишнината от Гагарин, вече се е случила катастрофата на совалката "Чалънджър". Тази катастрофа е една от основните причини, поради които стартовата площадка във Вандерберг е окончателно изоставена. Военните пренасочват всички класифицирани полети към конвенционални ракети. След края на 80-те години совалката никога е ползвана за военни мисии.
Но при всички случаи архивната статия умишлено пропуска гражданските мисии на космическата совалка, включително програмата "Учител в космоса" и плановете на НАСА да отвори космическото пространство за обикновени граждани, а не само за правителствени астронавти. Уви, катастрофата на "Чалънджър" не само осуетява плановете на американските военни, но и на гражданската космонавтика.
Днес, слава Богу, разполагаме с повече възможности за много по-обективни репортажи.