Съгласно идеята на Стивън Хокинг и Юри Милнър, мощни лазери ще ускоряват наносателити към близките звезди. Credit : Breakthrough starshot
13 април 2016 г. 08:15 ч.
Светослав Александров. Междузвездните полети - една чудесна мечта на човечеството, една безкрайно обсъждана тема в научно-фантастичните произведения. Но може ли да бъде реализирана изобщо? Въпреки че нашата Галактика изобилства от звезди, разстоянията до тях не се измерват в километри, а в светлинни години, като една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година! Точната скорост, с която светлината пътува, е 299 792 458 m/sec. Една светлинна година се равнява на 9 трилиона километра. Най-близката звезда до нас, Проксима Кентавър, е на разстояние от нас 4.25 светлинни години.
Човечеството вече има междузвездни апарати - това са "Вояджър 1" и "Вояджър 2", които все повече се отдалечават от Слънчевата ни система. Всеки един от тях изминава милиони километри всяка седмица, но дори и това не е достатъчно - с тяхната скорост би отнело 72 000 години да достигнат до най-близката звезда.
През изминалите години много учени и визионери предлагаха възможности за преодоляването на междузвездните разстояния - както със съществуващи днес технологии като слънчево плаване, така и с по-екзотични и все още неясни идеи като уорп драйв и червейни дупки. Всички идеи, както тези, свързани със съществуващи технологии, така и екзотичните са съпътствани от множество предизвикателства и проблеми.
Вчера световно известният физик Стивън Хокинг и милиардерът Юри Милнър обаче оповестиха полагането на основите на проект, според който би могло да достигнем до звездите още в рамките на нашия живот. Проектът носи името "Брейктру Старшот".
Основната част от плана включва работа на земята - изграждане на мощна система от наземни лазери (източник: SpaceRef).Те ще се използват за задвижването на миниатюрни междузвездни кораби - всеки един от тях ще тежи по-малко от грам. Лазерите ще могат да ускорят корабчетата до скорост 20% от тази на светлината. Насочени към Проксима Кентавър, която е на 4.25 светлинни години от нас, би отнело да достигнат до крайната си цел само след 20 години.
Според Стивън Хокинг основният технологичен пробив, който ще позволи осъществяването на междузвезден полет, е миниатюризацията на космическите технологии. Днес например на мода са малките спътници CubeSat, които позволяват на университети и дори обикновени организации да изучават космическото пространство. Всеки CubeSat тежи около килограм, но за нуждите на междузвездните полети ще се използват още по-малки и по-леки сателитчета.
Според плана биха могли да бъдат построени множество такива сателитчета и да бъдат изстреляни на групи. Не е нужно всички от тях да оцелеят по време на пътешествието - ускорени към Проксима Кентавър, би било достатъчно само един от тях да достигне до крайната си цел и да прати научни данни.
Планът на Хокинг и Милнър засега представлява най-реализуемата концепция за междузвезден полет в наши дни. Но това не значи, че е безпроблемна.
Продължава да стои на дневен ред предизвикателството как точно корабчетата ще бъдат ускорени и как ще бъде осигурена точността, с която ще бъдат насочени към най-близката до нас звезда. При такива огромни разстояния, каквото е до Проксима Центавър, всяка на пръв поглед мъничка грешчица в навигацията би довела до драстични отклонения от пътя. Ще могат ли сателитчетата да извършват корекции на полета и откъде ще се вземе енергията за това? Дори и днес има предизвикателства пред CubeSat-ите по отношение на придвижването и поради тази причина те все още не се използват за масово изучаване на междупланетното пространство, а само за мисии в околоземна орбита.
Не е ясно как ще се предават данните към Земята. Междузвезден кораб с тегло 1 грам, намиращ се на разстояние от нас 4.25 светлинни години, който трябва да предаде научни данни и те да бъдат получени на Земята - това не е тривиален проблем и няма ясен отговор как ще бъде разрешен.
И все пак инициативата на Хокинг и Милнър заслужава да бъде приветствана. Всички усилия в тази посока си струват. От наша страна обаче винаги е по-добре да охлаждаме горещия ентусиазъм със студен скептицизъм. Космонавтиката е област, в която много лесно можеш да се запалиш и от която също толкова много лесно можеш да излезеш разочарован. Именно поради това някои предприемачи като Джеф Безос внимават какво обещават и как го обещават.