Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Тази снимка бе заснета от марсохода "Кюриосити" на 5 август 2016 г. Credit : NASA/JPL-Caltech

8 август 2016 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Ново проучване, проведено от участващи в мисията на "Кюриосити" учени от британските университети Опън Юнивърсити и Лестърския университет, показва, че минералните жилки в кратера Гейл на Марс са се образували от изпаряването на древните марсиански езера.

Проучването е публикувано в списанието Meteoritics & Planetary Science, което е с импакт фактор 2.819.

Изглежда, че минералните жилки на Марс са се образували, когато седиментите от древните езера са били погребани под повърхността, след което са били нагряти до около 50 Целзиеви градуса и са корозирали.

"Вкусът на тази марсианска подпочвена вода би бил доста неприятен, например тя e съдържала 20 пъти повече сулфати и натрий в сравнение с бутилираната минерална вода", съобщава професор Джон Бриджис от катедрата по физика и астрономия на Лестърския университет. "Но както заключава д-р Шванцър от Опън Юнивърсити, някои микроби на Земята наистина обичат сяра и богати на желязо течности, защото могат да изполват тези два елемента за да добиват енергия".

Поради това проучването е изключително вълнуващо по отношение на въпроса за евентуалната обитаемост на Марс.

Благодарение на наблюдения, които марсоходът "Кюриосити" бе провел в района на Йелоунайф бей, учените смятат, че изпаряването на древните езера там е довело до образуването на наноси, богати на сулфати и на силициев двуокис. А последващото разтваряне на тези наноси в подпочвената вода е довело до образуването на чисти жилки от сулфати.

Екипът е сравнил данните за водите на Марс в кратера Гейл с данните за водите, моделирани от шерготити и нахлити (видове марсиански метеорити) и от известния древен метеорит ALH 84001, както и с данни от скали, анализирани от марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" и с данни от наземни води.

Установено е, че разтворът, който е участвал във формирането на минералните жилки на Марс, е бил богат на натрий, калий и силиций. Но концентрациите на магнезий, желязо и алуминий са били ниски. Нивото на pH е било близко до неутралното или леко алкално.

За повече информация: Лестърски университет


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/