Марсианските структури от опалесцентен силикат (вляво) силно наподобяват сходните образувания, намерени в гейзеровото поле Ел Татио, Чили (вдясно). Credit : ASU/Ruff & Farmer
22 ноември 2016 г. 16:00 ч.
Светослав Александров. В периода между 2004 и 2010 година на Марс в областта на кратера Гусев работеше марсоходът на НАСА "Спирит". Въпреки че минаха няколко години, откакто "Спирит" изпрати последния си радиосигнал към Земята, получените данни все още биват анализирани и ще ангажират учените в продължение на дълги години.
На 17 ноември в научното списание Nature Communications беше публикувана статия с любопитното заглавие : "Silica deposits on Mars with features resembling hot spring biosignatures at El Tatio in Chile". Автори на статията са двама учени от Аризонския държавен университет - Стивън Ръф и Джак Фармър. Получена е в редакцията на 14-ти април и след няколкомесечен период на рецензиране е взето решение да бъде допусната за публикация на страниците на списанието.
Учените смятат, че намерени от марсохода "Спирит" структури в местността Хоум Плейт на кратера Гусев, съставени от опалесцентен силикат (аморфен SiO2·nH2O), силно наподобяват структурите, намерени в гейзеровото поле Ел Татио в северен Чили. На Земята подобни комплексни седиментни формации се образуват чрез комбинация от биотични и абиотични процеси.
"Въпреки че напълно абиотичните процеси не могат да бъдат отхвърлени за марсианските структури от силициев двуокис, те удовлетворяват а приори дефиницията за потенциални биомаркери", пишат изследователите.
Но наистина ли подобни образувания на Марс могат да са се получили под въздействието на живи организми?
За отромно съжаление до този момент стационарните апарати и марсоходите не са успели да намерят находка, за която да можем да кажем категорично, че е фосил. Поради тази причина учените предполагат, че ако на Марс има някакви биомаркери, те са твърде малки - най-вероятно ще са микроскопични. Ето защо те трудно биха били намерени, а още повече идентифицирани като биомаркери.
Но НАСА има строги критерии за това дали дадена находка може да се счита за биомаркер или не. Екип, ангажиран в подготовката на следващия марсоход на агенцията, който ще бъде изстрелян през 2020 година, дефинира потенциалните биомаркери като : "обект, субстанция или белег, който може да има биологичен произход и така принуждава учените да съберат повече данни, преди да достигнат до заключението за присъствието или отсъствието на живот".
"Понеже нито можем да докажем, нито да отхвърлим биологичния произход на микростроматолитоподобните длановидни силикатни структури на Хоум Плейт, те представляват потенциален биомаркер съобразно тази дефиниция", твърдят Ръф и Фармър.
Засега можем да предполагаме, че находките на Хоум Плейт са образувани от живи организми, тъй като сходните структури, намерени в района на Ел Татио на Земята, категорично са се формирали с участието на микроби. Съвсем естествено е да предполагаме, че марсианските формации са образувани по аналогичен начин - а именно под въздействието на организми в далечното минало.
Но за да се потвърди категорично дали тези формации са наистина с биологичен произход, изследователите са на мнение, че мисия, които да проведе изследвания на място, няма да е достатъчна. Трябва да бъде проведен микроскопски анализ и анализ на химичния състав на проби, доставени от Марс в наземни лаборатории.
А това означава възвращаема мисия.
Макар че НАСА, ЕКА и Роскосмос безспорно желаят провеждането на подобна мисия, такава все още не е в процес на строеж, понеже ще струва твърде скъпо и все още няма политическа воля за нейното реализиране. И въпреки това марсоходът на НАСА, който ще бъде изстрелян през 2020, ще разполага с инструменти за събиране на проби, които биха могли да бъдат прибрани от възвращаема мисия в по-далечното бъдеще.
За повече информация: Nature