Илюстрация на венероход. В бъдеще подобни венероходи могат да станат и реалност. Image credit : NASA
10 февруари 2017 г. 12:30 ч.
Светослав Александров. Понястоящем има два марсохода, които пъплят по повърхността на Червената планета. Китайците ни изненадаха с дългоживущ спускаем апарат на Луната през 2013 година, който все още излъчва радиосигнали. А какво да кажем за Венера? В последно време имаме само орбитални апарати - европейският "Винъс Експрес", който работеше до 2014 година, и японският "Акатсуки", който понастоящем е в околовенерианска орбита.
В миналото съветските учени са изпращали космически апарати към програма "Венера" между 1961 и 1984-та година, като някои от тях са били спускаеми и дори са изпращали снимки от венерианската повърхност. Поради изключително високите температури, надхвърлящи стотици целзиеви градуси, съветските спускаеми апарати са работили само между 23 минути и 2 часа. Не повече. Венера просто не позволява дългосрочно изучаване на нейната повърхност и се счита, че е безперспективно да се изпращат спускаеми апарати.
Но това скоро може да се промени - специалисти от центъра Глен на НАСА са построили компютърен чип, който е успял да работи в продължение на цели 22 дни в симулирани условия като на Венера!
Стандартните силициеви чипове, които се използват в съвременните компютри, просто не биха работили дълго време на горещата венерианска повърхност. Когато температурата надхвърли 250°C, има толкова много енергия, че силицият просто престава да бъде полупроводник. Електроните свободно могат да преминават през забранената зона и космическият апарат спира да функционира. При съветските спускаеми апарати "Венера" електрониката е била защитавана в специални груби контейнери и освен това вътрешностите са били понякога предварително охлаждани до -10°C непосредствено преди кацането.
През последните няколко години започна да узрява нова полупроводникова технология, базирана на силициев карбид (SiC). Първоначалният интерес идва от военната индустрия, но НАСА също е проявила интерес към технологията. Комбинирайки SiC-базирани транзистори със специално разработени връзки, учените са създали компютърния чип, който е успял да оцелее в продължение на цели 22 дни в симулирани условия като на Венера.
Според учените подобно нещо се прави за пръв път - компютърен чип, който е в състояние да работи при такива сурови условия без да бъде осигурена каквато и да е защита.
Построяването на венероход си остава трудна задача - засега е предложено решение само за устойчивост на компютърните системи. Разработването на научни инструменти, които биха работили при температури от над 400 °C, както и на останалите подвижни части, си остава предизвикателство. Но в центъра на НАСА Глен се работи по въпроса. При най-оптимистичния сценарий венероходът може да е готов още през 2023 година.
Източник: AIP Advances