Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru

7 юли 2017 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. В края на миналия месец ви разказах подробно за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а", която на 14-ти юли ще трябва да изведе основния спътник "Канопус-В-ИК" и още 72 малки спътника (източник). Един от тези малки спътници е "Маяк" (източник), който, ако всичко мине по план, трябва да разгърне огромен светлоотразител в орбита с обща площ 16 квадратни метра. 

"Маяк" е наистина специален космически апарат за руската космонавтика - това е първият космически проект в Русия, който е финансиран успешно посредством т.нар. "групово финансиране" или още "краудфъндинг". В рамките на кампанията са събрани около 2 милиона рубли.

Но дори и уникален за космическото предприемачество, замисълът на "Маяк" не е нов - Русия има дълга история по създаването на космически "огледала" - доста спорно начинание, което среща много противници. Въпреки че създателите смятат, че с помощта на "Маяк" ще се тестват авангардни аеродинамични спирачни системи за извеждане на орбитални боклуци и ще бъдат събрани уникални данни за атмосферната плътност при големи височини, основната цел е ясна - пиар, създаването на спътник, който може да се вижда лесно от Земята и да докаже, че космонавтиката е достъпна за всеки човек.

По традиция обаче видимите светещи спътници не се харесват от професионалните астрономи. Има някои научни експерименти, за които е необходимо наблюдаването на цялото нощно небе и една изкуствена скитаща звезда може да създаде проблеми за тях.

"Ние се борим толкова упорито за тъмни небеса над и около нашата планета", оплаква се астрономът Ник Хоус от английската обсерватория Килдер за IFLScience (източник). "Да видим всичко това съсипано от някаква глупава групово-финансирана идиотщина ми изпълва сърцето с отчаяние".

Но според Алекс Шаенко, лидер на проекта, спътникът ще окуражи много млади хора да се занимават с космически изследвания. На уебсайта на "Маяк" е оповестено, че смисълът му е да се популяризира "космонавтиката и космическата наука в Русия" и да се повиши "атрактивността на научното и технологично образование след младежите".

Космическите "огледала" в миналото не са били само за пиар. През 80-те години лидерите на СССР са вманиачени по идеята да увеличат работния ден с цел повишаване на продуктивността, особено за тези хора, които имат лошия късмет да са се родили в най-северните сибирски градове, където има дълги нощи и само съвсем кратък ден. Съветският инженер Владимир Сиромятников, който дотогава се е занимавал с механизми за скачване в космоса, започва да се интересува от концепцията за "слънчево плаване" - идея, чрез която човек някой ден може да полети до други звезди. Сиромятников разбира, че може да се хареса на политиците, ако им предложи подобни платноходки да служат като огледала, за да пренасочат слънчева светлина към тъмните региони на Земята. И колкото и невероятно да звучи, той получава одобрение. Не е ясно доколко се е водил дебат дали подобни "огледала" са действително ефективни и дали еколози са се изказвали какви биха били рисковете за нарушаването на биологичните ритми на живите организми. В края на 80-те години на проекта, който получава името "Знамя", е даден официално ход.

Перестройката и разпадането на СССР оказват сериозен удар върху много от космическите амбиции на руснаците... но не и на проекта "Знамя", който продължава да бъде разработван с пълна пара през 90-те години. Проведени са два експеримента - един успешен през 1993 година - "Знамя 2" и един неуспешен през 1999 г. - "Знамя 2.5". Планиран е и "Знамя 3", но след неуспеха на "Знамя 2.5" проектът е най-накрая прекратен.

"Знамя 2" е изстрелян благополучно с товарен кораб "Прогрес М-15" на 27 октомври 1992 година, а на 4-ти февруари 1993 г. гигантското "огледало" е разгърнато в близост до орбитална станция "Мир". Много наблюдатели на Земята съобщават, че са видели "Знамя 2". Няколко дни след освобождаването "огледалото" изгаря в атмосферата.

Преди извеждането на "Знамя 2.5" през 1999 г. има оплаквания от астрономи, които се жалват, че експериментът ще им провали проучванията на звездите (източник). "Знамя 2.5" обаче търпи провал, след като деликатният светлоотразител се заплита в една от антените на "Мир". Това слага край на целия проект и "Знамя 3" никога не е разработен.

В някои от руските сайтове като "Политрусия" (източник) общото настроение относно новия спътник "Маяк" е не просто позитивно, а направо приповдигнато - ако светлоотразителят се разгърне успешно, авторите на сайта вярват, че интересът към космическите "огледала" ще бъде повторно възроден.

Очакваме с нетърпение изстрелването на "Союз" на 14-ти юли и ще видим какво ще се случи. Навремето през 1957 година руснаците са успели да шашнат света с излъчващия радиосигнали "Спутник 1". Дали през 2017 година, когато отбелязваме шест десетилетия от това постижение, ще ни шашнат с нов спътник, който ще свети повече от всичко друго на небето? Бъдещето, както винаги, е интригуващо :)


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/