Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли. Photo credit : Roscosmos
1 септември 2017 г. 19:54 ч.
Светослав Александров. На 14-ти юли 2017 г. руска ракета "Союз-2.1а" изведе в орбита общо 73 спътника - един основен "Канопус В-ИК" и 72 малки. Скоро след изстрелването Русия оповести, че полетът е успешен и че всички спътници са въведени в техните орбити.
Впоследствие стана ясно, че не всички спътници работят. Това принципно не е повод да се отразява като новина - знаем, че процентът на аварийност на малките спътници е много висок (източник). Статистиката показва, че 18% от CubeSat-ите, или грубо казано един от всеки пет, претърпява катастрофална авария още в самото начало и никога не се свързва с наземните оператори. Това е очаквано, CubeSat-и се построяват от фирми и организации, които нямат толкова голям опит, колкото дългогодишните космически агенции. Не е от обществен интерес да отразяваме всеки провал на малък спътник.
Но това, което привлече вниманието на медиите, беше следният факт. Както беше оповестено и на страниците на КОСМОС БГ, полетът на "Союз-2.1а" на 14-ти юли беше най-сложният в историята на космонавтиката, поне щом касае малките спътници. В случая ускорителният блок "Фрегат" трябваше да изведе различните групировки спътници в три различни орбити. Девет спътника трябваше да бъдат изведени в 600-километрова кръгова орбита.
Оказва се, че поне осем от тези девет спътника не отговарят на команди от техните оператори. Това повдига въпроса: съвпадение ли е, че са се повредили конкретни спътници от конкретна орбита? Проблемът в тях ли е... или в руската ракета?
Така, близо месец и половина след старта може да се окаже, че полетът на "Союз-2.1а" може да не е бил чак толкова успешен.
По данни от СпейсНюз (източник) аварирал е спътникът "Cicero" на GeoOptics, "UTE-UESOR", съвместно построен от Еквадорския равноденствен технологичен университет и Държавния университет на Югозападна Русия, двата спътника "МКА-Н", построени от първата частна руска фирма в Русия за спътникови технологии Даурия Аероспейс, "Искра-МАИ-85" на Московския авиационен институт. "Огледалният спътник" на Русия "Маяк" изглежда също не е успял да разгърне гигантския си светлоотразител по план (източник).
Иначе мнозинството от изведените спътници работи. Щастливи новини има за Норвежкия космически център, който е построил двата спътника "NorSat-1" и "NorSat-2", за Ексълспейс от Япония и спътника "WNISAT-1R", за "летящите лаптопи" на Щутгардския институт по космически системи. 47 от 48-те спътника "Дав" на Планет и седем "Лемур" на Спайър също са функционални.
"От наша гледна точка Союз е добра ракета", смята Робърт Зий, директор на лабораторията, разработила норвежките спътници.
От руската фирма Даурия Аероспейс обаче са недоволни. Няма яснота защо спътниците "МКА-Н" не работят, а официалната позиция на Даурия е, че изпитанията им са извършени съобразно общоприетите практики и съобразно изискванията на клиентите. Инженерите разглеждат различни варианти за аварията, както вътрешни, така и външни, свързани с ракетата-носител.
Подозренията, че причината за аварията може да е свързана с руската ракета-носител "Союз-2.1а" или ускорителния блок "Фрегат" доведе до официален отговор от директора на Главкосмос Всеволод Криковский. Той потвърждава, че ракетата е работила нормално, а отделянето на въпросните неработещи спътници е станало по план. Криковский подозира, че неопитността на разработчиците е довела до авариите. "Това е техният първи опит за разработката на CubeSat. Възможно е да е имало нещо свързано с разработката или с компонентите на наземните станции", смята той. Директорът обаче потвърждава за проблеми с отделянето на единия спътник "Дав" и на единия "Лемур" - нещо, което е констатирано и от ръководителите им. Компания Планет не е успяла да осъществи контакт с въпросния "Дав", а "Лемур"-ът е вмъкнат в погрешна орбита.
И все пак, защо точно спътниците от 600-километровата орбита не работят?
Продължаваме да следим развитието на историята...