Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

На снимката: индийските специалисти изпитват спътника "Епъл" в каруца, теглена от вол. Photo credit : ISRO

28 декември 2020 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Историята на ранната космонавтика е пълна с куриозни мигове - като например запечатания на тази снимка. Да, очите не ви лъжат - това наистина е спътник, натоварен в каруца, теглена от вол. Този пример ще ви покаже защо нестандартният транспорт няма значение, стига да върши работа. 

Годината е 1981, а Индия подготвя за полет първия си геостационарен комуникационен спътник "Епъл". Днес страната вече не е "тъмна Индия" и притежава богата космическа традиция, като вече е осъществила една орбитална мисия до Марс и две до Луната. Но преди четири десетилетия положението е било различно. Индийската космическа агенция ISRO не е разполагала даже с мейнфрейм компютри.

Подобно на множество други космически проекти, подготовката на "Епъл" също преминава през редица трудности. Налага се да се изпита антената на спътника и комуникационните системи заради неочаквано възникнал проблем. Принципно такива изпитания се провеждат в специални съоръжения, като спътниците са изолирани от външни въздействия посредством специфични покривала. По това време обаче в Индия подобен хардуер не съществува.

Една от възможностите, които екипът обмисля, е спътникът да бъде изпратен във френската база в Тулуза за окончателните си тестове. Но това би излязло твърде скъпо на Индия, а освен това ще настъпят допълнителни отлагания. 

Затова ръководството на мисията взима решение да се проведе изпитание на полето, като "Епъл" трябва да включи антената си, след което наземните екипи да анализират проблема. Но как следва да бъде превозен спътникът до опитното поле? През 80-те години камиони и други превозни средства в Индия, естествено, има. Тъй като спътникът е конструиран от метал, а ремаркето на камиона е също метално, съществува опасение, че при включването на системите може да възникне късо съединение. 

В такъв случай най-безопасното, което може да се направи, е спътникът да бъде натоварен в дървена каруца. Моментът е запечатан на горепосочената снимка и остава завинаги в историята на космонавтиката като една от най-забавните случки.

Мисията на "Епъл" се оказва изключително успешна. Изстрелването е осъществено на 19-ти юни 1981 г. посредством европейска ракета "Ариана 1". Спътникът работи безпроблемно до 19-ти септември 1983-та, след което е деактивиран. Благодарение на опита, натрупан чрез "Епъл", отрасълът на телекомуникационните спътници на Индия претърпява бурно развитие. През следващите десетилетия страната разработва големите групировки "INSAT" и "GSAT".

Историческата снимка, както и допълнителна информация за "Епъл", можете да свалите от сайта на индийската космическа агенция - ISRO.gov.in 


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/