Това съставно изображение, което показва как астероидът Бену изхвърля струйки материал в междупланетното пространство, комбинира два кадъра, заснети на 19-ти януари. Приложена е и допълнителна графична обработка, която включва изрязване и промяна на яркостта. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin

19 март 2019 г. 20:27 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА, която понастоящем изучава астероида Бену и която ще достави на Земята проби от него през 2023 година, направи забележителни открития. Оказа се, че малкият астероид, който притежава диаметър едва от 492 метра, е активен и изхвърля струйки материал в междупланетното пространство. Учените нямат никаква представа защо това се случва. 

"Откритието на тези струйки е една от най-големите изненади в цялата ми научна кариера", съобщава Данте Лаурета, главен ръководител на мисията "Озирис-Рекс" от университета на Аризона, САЩ.

Това широкоъгълно изображение бе заснето на 25-ти февруари от камерата MapCam на борда на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс". Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

18 март 2019 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. През изминалата 2018-та година голяма част от междупланетните новини бяха доминирани от мисията на Япония "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. След пристигането на американската мисия "Озирис-Рекс" в околностите на астероида Бену през декември, днес разполагаме с още по-голямо количество интересни снимки и данни, които разкриват вълнуващите тайни на малките светове от Слънчевата система. Представям на вашето внимание три снимки, заснети от "Озирис-Рекс" на 25-ти февруари, които наскоро бяха официално публикувани на сайта на НАСА. 

Горното широкоъгълно изображение, заснето от MapCam, изобразява терен, широк 180 метра, в който се забелязват огромно количество скали и една малка падина без скали, затрупана от реголит. 

На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic

19 март 2019 г. 16:57 ч.

Светослав Александров. Много хора, включително и космически ентусиасти, са склонни да подценяват възможностите на суборбиталните космически кораби. Тези критици смятат, че кораби като "Юнити" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин са просто увеселителни влакчета за богаташи и нямат никаква стойност за научно-технологичния прогрес. Нищо не е по-далеч от истината. Оказва се, че суборбиталните летателни апарати притежават огромен потенциал и на борда им могат да бъдат провеждани уникални научни експерименти. 

Такъв опит е бил проведен на 22-ри февруари тази година, когато по време на пилотираната мисия на "Юнити" в космоса били изведени растения от вида Arabidopsis thaliana - важен моделен организъм за растителната биология. 

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

17 март 2019 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин съобщи ^[1], че Многофункционалният лабораторен модул "МЛМ Наука" най-накрая ще напусне центъра "Хруничев" през август тази година и ще се отправи към РКК "Енергия" за провеждането на предполетни изпитания. Решението е било взето на 16-ти март по време на съвещание в гр. Корольов. 

Това е малко по-различен развой на събитията в сравнение с това, което очаквахме. Според първоначалните планове "Наука" трябваше да бъде закаран направо на космодрума Байконур, където да бъде подложен на последните си тестове преди изстрелването с ракета "Протон-М" към Международната космическа станция.