На 30-ти ноември бе премахнато защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC), след което беше получено това изображение на повърхността на Марс. Изглежда, че при самото спускане се е вдигнало съществено количество прах, който вероятно е проникнал под покритието и поради това се забелязват полепени по обектива прашинки. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 

1 декември 2018 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия "ИнСайт" изпълнява традицията, положена от предходни мисии като "Спирит", "Опортюнити", "Феникс" и "Кюриосити", при които всички заснети снимки се качваха в публичното пространство в реално време. На четвъртия ден след кацането на "ИнСайт", т.е. на 30-ти ноември, бяха публикувани 10 нови изображения. Забелязва се, че защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC) е вече премахнато, както и че роботизираната ръка на апарата е придвижена. Все още снимките показват едни и същи местности, но в близките дни ръката ще се завърти и монтираната към нея камера Instrument Deployment Camera (IDC) ще направи панорамно изображение на цялата околност. 

Междувременно екипът доби относителна представа за мястото, където "ИнСайт" се е спуснал. Оказва се, че спускаемият апарат е попаднал в плитък кратер, затрупан през годините от прах и пясък. Това не е прецедент - през 2004 г. марсоходът "Опортюнити" също кацна в малък кратер, който впоследствие бе кръстен Ийгъл. Но докато "Опортюнити" успя да излезе от него, тъй като е марсоход, "ИнСайт" е стационарен спускаем апарат и ще работи само на едно място. 

На снимката: техниците разопаковат кораба "Старлайнър", за да го подготвят за предстоящите изпитания. Photo credit : NASA

29 ноември 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Докато СпейсЕкс имат вече насрочен първи полет за "Крю Драгън" през януари, конкурентната компания Боинг се справя по-бавно. И въпреки това през последните седмици тя показа реален напредък. Първият пилотиран космически кораб "Старлайнър" - този, който ще превозва астронавти до Международната космическа станция през август 2019-та година, е построен и завършен. Сега той ще бъде подложен на изпитания, които ще симулират условията по време на космически полет, за да се провери неговата годност. 

Днес техниците подготвиха "Союз МС-11" за общо сглобяване с ракетата-носител "Союз-ФГ". Photo credit : Roscosmos

30 ноември 2018 г. 18:30 ч. 

Светослав Александров. Предстои ни доста интересен декември месец на 2018-та година. Американската роботизирана междупланетна станция "Озирис-Рекс" ще пристигне в околностите на астероида Бену, Китай ще изстреля втория компонент на мисия "Чанг'e 4", включващ спускаемия апарат за кацането на обратната страна на Луната (първо в историята на човечеството!), а "Ню Хърайзънс" ще доближи Ултима Туле (първо посещение на обект отвъд орбитата на Плутон). Но преди това следим със затаен дъх дали руснаците ще успеят да изстрелят пилотирания кораб "Союз МС-11". 

Стартът идва в преломен момент за програмата на Международната космическа станция. След пенсионирането на космическите совалки "Союз"-ите останаха единственият начин за превоз на астронавти и космонавти до орбиталния комплекс. НАСА се чувстваше комфортно и нямаше проблеми с това - Русия щеше да извозва американските членове на екипажа, докато новите частни космически кораби станат готови. Наистина "Союз"-ите имат репутация на много надеждни космически кораби и досега не е имало сериозни проблеми с тях. 

Кадър от днешния успешен полет. Photo credit : KARI

28 ноември 2018 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Тази сутрин в около 09:00 ч. българско време Южна Корея изстреля своята ракета KSLV-II. Суборбиталният полет бе зашеметяващ успех - ракетата достигна до височина 209 километра, два пъти по-високо от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. С това Южна Корея направи сериозна стъпка към по-нататъшното създаване на ракета от орбитален клас, на която всички компоненти са собствено производство. 

Южна Корея е развита държава, една от най-силните икономики в Азия. Парадоксално обаче, страната изостава в космическите си амбиции. За съжаление забавянията са плод на тежката геополитическа обстановка - все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова държавата се насочи към сътрудничество с Русия.