Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech

6 ноември 2018 г. 19:10 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 26-ти ноември спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Това ще е първата мисия, посветена на изучаването на вътрешната структура на Марс и чрез нея учените се надяват, че ще разгадаят най-големите тайни на неговата еволюция. 

Но преди изобщо да се стигне до началото на научната мисия, кацането на "ИнСайт" трябва да е успешно. А това не е никак гарантирано, даже напротив: шансът за провал не е малък. 

Кадър, заснет от бордовата камера на ракетата "Союз-ФГ" по време на нейното изстрелване на 11-ти октомври. Със стрелка е обозначен ускорителят, който не се е отделил успешно от носителя. Натиснете тук, за да изгледате цялото видео от бордовата камера (ще се отвори линк към Youtube). Photo credit : Roscosmos

1 ноември 2018 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести официално причините за аварията, довели до преждевременното прекратяване на полета на пилотирания космически кораб "Союз МС-10". Напомням на читателите, че неговата ракета-носител "Союз-ФГ" аварира минути след излитането от космодрума Байконур на 11-ти октомври. За щастие системата за аварийно спасяване се активира успешно, а руският космонавт Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг се прибраха живи на Земята. 

Според резултатите от разследването, проведено от специална държавна комисия, техниците са допуснали грешка при сглобяването на ракетата-носител, която довела до повреда на датчик. Този датчик е монтиран към един от четирите странични ускорителя на "Союз-ФГ". При нормален полет ускорителите се изхвърлят по време на работата на първата степен, като това изглежда изключително ефектно за наземните наблюдатели - нарича се "кръст на Корольов". Но при изстрелването на 11-ти октомври не се видял този красив кръст - само три от ускорителите били забелязани да се отделят от ракетата нормално. Благодарение на повредения датчик, който подавал грешни данни, четвъртият ускорител се забил обратно в първата степен, пробивайки горивния резервоар. 

Кадър от изстрелването тази нощ. Снимка: Роскосмос

4 ноември 2018 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Късно снощи, на 3-ти ноември, в 22:17 ч. българско време от руския космодрум Плесецк излетя космическа ракета "Союз-2.1б" с навигационен спътник за системата ГЛОНАСС. Спътникът се отдели благополучно от ускорителния блок "Фрегат" три часа и половина след началото на полета, а по данни от ТАСС той е в контакт със Земята и всички бордови системи функционират нормално.

Тазнощният полет бе втората успешна мисия на ракета "Союз" след аварията на кораба "Союз МС-10" миналия месец, при която космонавтът Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг трябваше да извършат спешно приземяване, за да се спасят. Напомням на читателите, че специална държавна комисия набързо установи причините за аномалията: грешка при сглобяването и неправилно монтиране на датчик, които довели до лошо отделяне на един от страничните ускорители. На 25-ти октомври ракетите "Союз" се върнаха в експлоатация с успешното изстрелване на военен спътник. Русия ще трябва да изстреля благополучно поне три ракети в безпилотен режим, преди да възобнови пилотираните стартове към "Международната космическа станция". Два полета вече са зад гърба ни, а още следващата седмица от космодрума Куру може да излети нова ракета "Союз" с европейския метеоспътник MetOp-C. Товарен кораб "Прогрес МС-10" също ще се отправи към станцията в средата на ноември. 

Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Союз 3" с космонавта Георгий Береговой през октомври 1968 година. Photo credit : Roscosmos

31 октомври 2018 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Няма спор, че 1967-ма година е една от най-ужасните в историята на космонавтиката. Първо, на 27-ми януари, по време на наземно изпитание възниква пожар в кабината на кораба "Аполо 1", който води до смъртта на астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Броени седмици по-късно, на 24-ти април, космическият кораб "Союз 1" с космонавта Владимир Комаров се разбива в Земята след отказ на системите за меко приземяване.

Трагедиите водят до големи отлагания в космическите програми както на СССР, така и на САЩ. Американската пилотирана програма отново потръгва на 11-ти октомври 1968 г., когато излита корабът "Аполо 7" с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Те тестват благополучно пилотирания и сервизния модул по време на дългосрочна мисия и извършват тренировъчни сближавания с изхвърлената горна степен. 

През октомври същата година СССР също възобновяват пилотираните полети. На 25-то число излита безпилотният кораб "Союз 2", който е предназначен да служи като мишена за скачване. На следващият ден е изстрелян "Союз 3", който вече е пилотиран, с един космонавт на борда: Георгий Береговой. На 47-годишна възраст той към този момент е най-възрастният човек, който полита в космоса (рекорд, който по-късно ще бъде многократно счупван, най-вече през 1998 година, когато САЩ изстрелват 77-годишния Джон Глен в орбита).