
Снимка от "Международната космическа станция" (горе) и кадър от филма "2001: Космическа одисея" (долу). До ден днешен филмът ни вдъхновява какъв трябва да е прогресът на човечеството. Photo credits : NASA / MGM
3 април 2018 г. 17:20 ч.
Светослав Александров. Научно-фантастичният филм "2001: Космическа одисея" дебютира на 2-ри април 1968 година в Uptown Theater. На 3-ти април вече е официалната му премиера на територията на САЩ. Така днес отбелязваме половин век от излизането на една филмова класика.
Но когато творението на Стенли Кубрик и Артър Кларк се появява на бял свят, то не е посрещнато от бурни овации, нито от цветя и рози. Филмът е възприет като твърде бавен, с мудно развиващо се повествование. Липсват диалози през първите 25 минути, както и през последните 23. Посланието на филма е много абстрактно. Финалът е прекалено сюреалистичен. Зрителите в кината са толкова отегчени от отсъствието на диалози и разточителството, че си шушукат в залата. Някои от тях напускат киносалона преждевремено.
Но ако известна част от поколението на 60-те години не успява да се впечатли от филма, това не може да се каже за неговите деца. Забележете - това са години на космическа надпревара, а киното и литературата бълват научна фантастика на поразия. Много от тези деца са привлечени от нея, а сред най-забележителните за тях филми е именно "2001: Космическа одисея". Същата година след излизането на филма се появява и книга с идентично заглавие, написана от Артър Кларк. Бавно и полека с течение на годините както филмът, така и книгата влизат в популярната култура. Днес рядко ще срещнете човек в активна възраст, който работи в космическата сфера и който като дете не се е впечатлил от книга на Артър Кларк или от някакво друго научно-фантастично произведение. Не е ли парадоксално, че посланието на "2001: Космическа одисея", макар и мрачно, макар и да описва развилнял се компютър-убиец, макар и да разказва как един астронавт влиза в монолит и губи човешкото в себе си, то не пречи децата на 60-те и 70-те да възприемат филма и книгата като символ на едно по-добро човешко бъдеще?