Тази снимка на Земята и Луната беше заснета от "Озирис-Рекс" на 25-ти септември. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona

28 септември 2017 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Екипът, работещ с автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", публикува нови снимки, направени след облитането на Земята на 22-ри септември.

На този ден "Озирис-Рекс" използваше земното гравитационно поле, за да се насочи на правилния път към астероида Бену. Очаква се срещата между автоматичната станция и Бену да е факт догодина през месец август.

Горната снимка бе заснета едва преди три дни - на 25-ти септември, с помощта на камерата NavCam1, една от трите камери, които съставляват инструмента TAGCAM. В момента на заснемането разстоянието между "Озирис-Рекс" и Земята бе 1 297 000 километра, а между станцията и Луната - 1 185 000 километра.

"Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona

26 септември 2017 г. 21:45 ч.

Светослав Александров. На 22-ри септември 2017 г. в 19:45 ч. автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" прелетя край Земята с цел гравитационна маневра, която изпрати станцията на правилната посока към астероида Бену.

В 21:52 ч. след успешното облитане "Озирис-Рекс" включи научните си инструменти, за да ги калибрира като подготовка за истинската научна мисия след пристигането в орбита около Бену. Бяха заснети и снимки, сред които и горепоказаната.

Международната окололунна станция може да се превърне в следващото поле на международно сътрудничество между световните космически агенции. Credit : NASA

28 септември 2017 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 27-ми септември, НАСА и държавната корпорация "Роскосмос" подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването и усвояването на далечния космос.

Заявлението потвърждава намерението за използването на "Международната космическа станция" като стъпка към по-нататъшни мисии в далечния космос, както и взаимодействие в рамките на международна лунна програма. Това би включвало създаването на окололунна станция Deep Space Gateway, уеднаквяване на стандартите и съвместни научни мисии до орбитата и повърхността на Луната.

Противно на това обаче, което погрешно отразиха някои български и чуждестрании медии, подписаното споразумение не е окончателният договор за построяване на окололунна станция. Агенциите все още има да извървят дълъг път до тази цел.

Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO

26 септември 2017 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 24-ти септември 2014 година Индия се присъедини към елитен клуб държави, след като "Марсианска орбитална мисия" се превърна в изкуствен спътник на Червената планета. Индийската космическа агенция ISRO е едва четвъртата агенция след американската НАСА, космическата програма на СССР и Европейската космическа агенция, която успява да приведе автоматична междупланетна станция в орбита около Марс. Индия е и първата азиатска държава, изучавала Марс от орбита.

"Марсианска орбитална мисия" работи и до ден днешен, три години след успешното влизане в орбита. Това е забележително постижение, още повече, че първоначално планираният срок на работа бе едва шест месеца.