Том Стафорд е един от малцината астронавти на НАСА, летяли до Луната. Photo credit : NASA

24 октомври 2017 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. В периода между 1968 и 1972 година общо 24 души летяха до Луната. От тях 12 стъпиха на нейната повърхност. Всичко това се случи в рамките на програма "Аполо". За съжаление след 1972 година пилотираната космонавтика остана прикована в околоземна орбита и все още никой не се е върнал на Луната.

Чудили ли сте се някога как се чувстват ветераните от лунната програма на НАСА относно този факт? Попюлър Мъкеникс ни разказа историята на Том Стафорд - ветеран от четири мисии, проведени в ранния период на американската космонавтика. За пръв път лети на "Джемини 6А" в околоземна орбита през 1965 година, после на "Джемини 9А" през 1966 година. През 1969 година му е първата и единствена експедиция до Луната на борда на кораба "Аполо 10". Макар и да не стъпва на нея, успява да пилотира лунния модул на височина едва 15 километра от нейната повърхност. През 1975 година провежда последното си космическо пътешествие като командир на програма "Аполо-Союз", в рамките на която американски и съветски кораб извършват първото си скачване. 

Днес 87 годишният ветеран, прегърбен от възрастта, с отслабващ глас, все още има сили да се качи на подиума на музея Перот. Ядосан е, че някога за пет години НАСА са построили космодрум, кораби и ракети, с които са излетяли от планетата ни и са стъпили на лунната повърхност, докато днес няма нищо подобно. "Защо да не можем?", извиква той към публиката. "Защо да не можем да го направим отново?"

Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV

20 октомври 2017 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Ранди Брезник и Джо Акаба излязоха в открития космос, за да довършат ремонта на роботизираната ръка Canadarm2 на "Международната космическа станция" и да подменят повредени камери.

Това е третата "космическа разходка" за този месец. Предишните две извънбордови дейности бяха проведени на 5-ти и 10-ти октомври от Ранди Брезник и Марк Ванде Хай.

Ето къде ще прелети "Международната космическа станция" по време на фотографската сесия на Ранди Брезник. Photo credit : NASA

23 октомври 2017 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Днес Ранди Брезник, астронавт на НАСА, който понастоящем живее в космоса на борда на "Международната космическа станция" и е командир на 53-тата дългосрочна експедиция, ще направи нещо необичайно: ще снима Земята от космоса в продължение на една пълна орбита. Той кани и хората от цялото земно кълбо да направят снимки от собствената си перспектива и да ги споделят в социалните медии.

Снимките ще бъдат заснемани от панорамния модул на станцията "Купола". Инициативата е част от т.нар. "Година за обучение на станцията", която цели в рамките на училищната година 2017-2018 да бъдат вдъхновени ученици и учители.

Автоматичната междупланетна станция на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" направи тази снимка на 22-ри ноември 2016 година. На нея се виждат прелитащи облаци над пресъхналите канали от лава на Марс. Това е съставна снимка - изготвена с помощта на филтри за червена, синя и инфрачервена светлина. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

19 октомври 2017 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Преди една година на днешния ден автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" запали двигателя си и влезе успешно в орбита около Червената планета. С благополучното пристигане беше даден шанс и на български учени да изучават Марс, защото на борда на "ЕкзоМарс" се намира построен в България инструмент - "Люлин-МО", който лети прикачен към руския научен пакет "ФРЕНД".

Днес, година по-късно, все още очакваме основната научна мисия да започне. Понастоящем "Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си посредством триенето в марсианската атмосфера - метод, който носи названието "еърбрейкинг" и позволява промените на орбиталните параметри да стават без преразход на гориво. Процесът обаче е бавен и все още не е приключил. Когато това стане (предполага се в началото на 2018 г.), автоматичната междупланетна станция ще се намира в кръгова 400-километрова орбита и тогава научните наблюдения ще започнат.