Снимка от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър", заснета през 1997 година. На нея се вижда как марсоходът "Съджърнър" изучава скалата Йоги. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
3 юли 2017 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. На 4-ти юли ще отбележим две десетилетия от успешното кацане на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър" на повърхността на Червената планета. Юбилеят е много по-съществен, отколкото мнозина биха предположили - с кацането на "Патфайндър" е положено началото на постоянно роботизирано присъствие на Марс. Считано от 4-ти юли 1997 година до ден днешен, в околомарсианска орбита или на повърхността винаги е имало поне един функциониращ роботизиран апарат. При това НАСА не е единствената организация, която днес изучава Марс - автоматични станции на Индия, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия събират уникални данни от орбитата й. Нека да не забравяме и българската следа в марсианските изследвания - малкият прибор "Люлин-МО" пристигна успешно около Марс в края на 2016-та година на борда на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър".
Но да се върнем на "Патфайндър", защото всичко започва с него. След 1992 година с разпадането на СССР и края на Студената война настроението в САЩ е да започнат поетапни съкращения на правителствените разходи. Космическата сфера също попада под финансовата секира. Взето е решение предстоящата спускаема мисия до Марс да не надвишава $150 милиона. Това на пръв поглед изглежда непосилна задача - предишните изследователски мисии до Марс "Вайкинг" през 70-те години са възлизали на $953 милиона, което, приравнено за 1997 година, е еквивалентно на стойност от $3.5 милиарда. Може ли НАСА да извърши кацане на Марс за толкова малко пари?
