Модулът "Спектър" на руската орбитална станция "Мир" след катастрофата. Ясно се виждат увредените слънчеви батерии от дясната страна. Photo credit : Roscosmos

25 юни 2017 г. 20:04 ч.

Светослав Александров. Към 25-ти юни 1997 година на борда на руската орбитална станция "Мир" живеят космонавтите на Русия Василий Циблиев и Александър Лазуткин, както и астронавтът на НАСА Майкъл Фоул. На този ден тримата преживяват зловеща катастрофа, която едва не им коства живота.

Василий Циблиев трябва да изпълни сложна процедура, която цели да докаже възможността за скачване на товарния кораб "Прогрес МС-34" без да се разчита на автоматичните му системи за стиковка. Космонавтът поема контрола на кораба от вътрешността на "Мир" и единственото, на което се доверява, е образ на видеоекран. Но това е трудна задача - наблюдаването само на показаното от екрана може да заблуди космонавта за реалната скорост, с която "Прогрес МС-34" се движи. Циблиев подава команда за запалване на спирачните ракетни двигатели, но към този момент "Прогрес МС-34" се придвижва твърде бързо. Като резултат корабът се сблъсква първо със слънчевите панели на модула "Спектър" на "Мир", а след това се забива в радиаторите и пробива самата структура на модула. Започва разхерметизиране.

Като по чудо космонавтите веднага разбират откъде идва изтичането на въздух и става ясно, че единственият начин за спасяване на станцията е изолиране на модула "Спектър" от останалата част на комплекса. Проблемът е, че през годините между "Спектър" и другите модули са прекарвани множество кабели и шлюзовете между тях не могат да се затворят толкова бързо. Хладнокръвието на Циблиев и Лазуткин им помага в този момент - само след кратко лутане те успяват да намерят инструментите си и прерязват кабелите. Модулът "Спектър" е изолиран, но по време на спасителната операция са прерязани и захранващите кабели. През следващите седмици електричеството на борда на "Мир" стига само за поддържането на най-критичните системи.

В рамките на две извънбордови дейности през август и октомври руските космонавти успяват отново да свържат слънчевите панели на "Спектър" към електрическата мрежа и благодарение на тях е благополучно възстановена мощността до 70% в сравнение с тази отпреди аварията. За съжаление самата структура на "Спектър" се оказва непоправимо увредена. Модулът остава необитаем до извеждането на "Мир" от орбита през 2001-ва.

На 14-ти юли ракета "Союз" ще трябва да изведе в космоса 72 малки спътника, които ще бъдат освободени в различни орбити. Image credit : Glavcosmos

21 юни 2017 г. 16:52 ч.

Светослав Александров. Руската компания "Главкосмос", която е част от държавната корпорация "Роскосмос", планира да стъпи сериозно на пазара на малките спътници. Понастоящем върви подготовката за изстрелването на ракета "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат" и основен полезен товар "Канопус-В-ИК". Заедно с него ще полетят и 72 малки спътника. Стартът е планиран за 14-ти юли от космодрума Байконур.

Спътниците са от различен тип - от 1U CubeSat до микроспътници с тегло до 120 килограма. Те са разработени от организации, намиращи се в САЩ, Германия, Япония, Канада и Норвегия. Ще полетят и 2 спътника, разработени от компания "Даурия" по поръчка на Роскосмос, както и три малки спътника, разработени от руски университети - "Искра-МАИ-85" на Московския авиационен институт, "Маяк" на Московския политехнически университет и "Еквадор UTE-ЮГЗУ" на Югозападния държавен университет в град Курск.

Кадър от днешното изстрелване на първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX

23 юни 2017 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 22:10 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" с първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1.

По-малко от 35 минути след началото на полета спътникът се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител.

Това бе вторият полет на вече използвана първа степен на ракета "Фолкън 9" (при първия в края на март СпейсЕкс изведе в орбита благополучно спътника SES-10). Илон Мъск днес не очакваше първата степен да се върне повторно след полета върху роботизираната плаваща платформа в океана, защото степента навлизаше при многократно по-големи сили на триене и съпротивление в сравнение с тези при предходни мисии. Но въпреки това не останахме разочаровани - степента на "Фолкън 9" извърши благополучно кацане!

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

18 юни 2017 г. 10:50 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изпълнява доста натоварена научна програма този уикенд, съобщава космическият журналист Ленърд Дейвид ^{(източник)}.

Предвидени са подробни изучавания на някои скали - Фрейзър Крийк и Лърви Спринг ще бъдат изследвани с инструментите MAHLI (Mars Hand Lens Imager) и APXS (Alpha Particle X-Ray Spectrometer). Инструментът ChemCam (Chemistry and Camera) ще направи детайлни наблюдения на Марк Айлънд и Фрейзър Крийк, а камерата Mastcam ще направи пълни мултиспектрални изучавания на Марк Айлънд.