16 февруари 2017 г. 19:10 ч.
Светослав Александров. Когато на 17-ти февруари 2007 г. подадох заявка за регистриране на домейна space-bg.org и с това де факто положих началото на уебсайта КОСМОС БГ, нямах никаква идея с какво се захващам. До този момент вече бях станал редактор на уебсайта "Марс на български език" (който вече не съществува) с любезното съдействие на Михаил Томов, един от основнателите на он-лайн астрономическата общност "Звездно общество". Вече бях натрупал известно количество опит в отразяването на космически новини, но да се ограничавам само с новини от Марс не ми стигаше. Виждах острата нужда от това да се създаде сайт за космонавтика на български език, а не просто за любителска астрономия. За съжаление в началото на 2007-ма година дори и малкото астрономически сайтове, които съществуваха, не се обновяваха редовно. А някои от тях, блестящо направени (като "Планета 088") бяха зарязани или вече не съществуваха.
Съвсем естествено за 20-годишната си възраст бях повече мечтател, отколкото реалист (днес е обратното). С оглед на възрастта ми, това си беше в реда на нещата. Също така с оглед на възрастта ми вече се бях изпокарал с голяма част от българските астрономи и тогавашните wannabe-популяризатори на науката. По неизвестни обаче за мен причини и те вече се бяха изпокарали помежду си. Отварям една огромна скоба - въобще не искам да говоря за това, че, както е поговорката, българите сме си такива по принцип и че двама са екип, а трима са чета с предател. Моите наблюдения са точно обратните - в западните научни общности също прехвърчат искри. О, прехвърчат, и още как! Даже въобще ги няма родните лепети, че трябвало да се обединим (в името на какво?) и че заради липсата на обединение сме винаги били на дъното (защо?). Точно обратното - различното мислене на Запад е ценност и то движи прогреса. Търсите съмишленици - окей. Ако се сработите - окей, екип сте. Ако не, другите не разбират визията ви - следвате собствената си визия. Това е нормалното и няма никакъв повод да се оплаквате. Човек работи и се учи от грешките си.
През това десетилетие от съществуването на сайта имам много скъпи спомени, включително си спомням всяка една грешка, която допуснах. Опитах се да организирам литературен конкурс. При журирането обърках критериите за оценка и после цяла седмица получавах гневни писма от читатели (това беше през първата, 2007 година). По-късно сайтът имаше проблеми с хостинг компанията (стоеше офлайн в продължение на часове) и трябваше спешно да търся къде да го помещавам. По едно време имаше форум (тогава Фейсбук не беше толкова известен). И ставаха драми, този път типично нашенски :)
